Мария, "Потъване" не е класическа пиеса. Разкажи ни какво е различното от традиционния театър, което ще види публиката на 28 февруари в Дупница?

Да, определено. "Потъване" е нещо ново, не е чиста форма драматургия. В представлението се съдържа поезия, бял стих, метафора и много тафтология, поднесена по различен начин. Една дума може да означава едновременно "обичам те" и "мразя те", както и обратното. Зрителите ще се насладят и на мултимедия, като ще има глас зад кадър с прекрасни текстове на песни, които разказват за отношенията между героите.

Ще разкриеш ли малко от сюжета?  

Сюжетът на пиесата е с документален характер, писана е по действителни събития и реални личности. Историята е за една изпепеляваща страст между двама млади души, които откриват целия свят в другия. За страха да не останат сами, за надеждите и пропилените дни и мигове. За това, че когато нямаш изход, прибягваш до наркотици и алкохол с мисълта, че това ще ти помогне, но то те завлича все повече и повече, както и човека до теб. И все пак, ние имаме различен край...Какъв? Всеки сам ще прецени за себе си. Обръщаме се най-вече към младите зрители, но истината е, че всеки може да открие нещо за себе си.

От анотацията  разбираме, че в спектакъла има провокативни моменти. С какво предизвиквате публиката?

Ще провокираме публиката с еротика, имаме дързостта да покажем как млади хора си причиняват сами болка, едновременно телесна и вътрешна, която е по-страшна, защото емоционално се изстискваме. Провокацията е и в това, че обръщаме внимание на болезнени теми за обществото. Насилието, провокирано от алкохол и наркотици е често срещано явление напоследък и ние искаме да покажем, че не то е решението. Смея да кажа, че ние се обичаме докато играем, пускаме зрителите във вътрешния ни свят. Те стават свидетели на една истинска история и емоции и става "Горещо"!

Теб самата с какво те провокираха тези безпорно болезнени теми за обществото?

Знаете ли? Израснах на място, където се сблъсквах с подобни ситуации, познавах такива хора, обичах подобни образи. За първи път заявявам пред вас, че героинята Сара, това съм аз. Колегата ми, Борис Хаджийски, който играе Петър е съвкупен образ от много близки до мен същества. Аз никога не съм взимала наркотици, но героинята прилича на мен. За нас беше повече от предизвикателство да влезем в дрехите на реални хора. Борис е изключително талантлив и предан в работата си, той въплъти в себе си няколко мъже в едно, коренно различни от него. Благодаря му! Така че, пиесата е писана, защото исках да дам шанс на тези създания да оцелеят и да имат друга съдба.

Често срещано мнение е, че двама актьори трудно могат да направят едно представление достатъчно атрактивно за публиката. Какво смятате Вие?

Честно да ви кажа, става ми смешно, когато някой каже, че двама души не могат да напълнят една сцена. Това няма абсолютно никакво значение. Дори и в големи пиеси, не винаги всички актьори са на сцената. Спомням си как с Ивайло Захариев играхме двамата в пиесата "Тигър и машинописци". Двама актьори, петдесет минути сами и публиката го прие страхотно. Аз съм била щатна актриса в Общински драматичен театър "Невена Коканова". Надявам се хората да се сетят за мен, а и аз обичам публиката в Дупница. Искам да им предложа нещо различно. Сценичното пространство се пълни от хората, от тяхната емоция и жар, с която играят, а ние я притежаваме в изобилие. Допълнително имаме и визуални ефекти, мултимедия, дим, музика, те са другите ни скрити оръжия. Ако не вярвате, елате да видите какво можем да направим.

Ти взе много смело решение, отказа се от щатната си работа и вече си независим творец. С какво ограничава щатната позиция в театъра и с какво ти се налага да се сблъскваш сега, като независима?

Аз съм генератор на собствена сила, вратите които се затварят ме тласкат да вървя по-високо и по-бързо, със смели и големи крачки. Не ме плаши това, че не съм част от държавен или общински театър. Не се тревожа, че съм сама в това ново начинание, а и какво значи сама, след като увличам в играта и други хора. Няма нищо по-сладко от това да си независим, да имаш полет. Да носиш отговорност и за провалите и за успехите. Сега е момента да рискуваме, докато сме млади и устремени. Не искам да коментирам как работят театрите в България, защото има доста успешни. Щатният театър ти дава сигурност, но и "окови", нямаш особено самостоятелен избор, а аз искам да имам свобода. Разбира се, бих играла в постановки на държавни и общински театри, но като гастролираща актриса. Театърът е магия, която те заразява и не можеш без него! Всеки прави своите избори, в момента аз искам да създам нещо свое и ако мога да докосна и един човек с него, значи съм постигнала нещо.

Идеята за постановката заимствана ли е в жанрово и стилистично отношение?

Да, заимствана е. Вдъхновяват ме напоследък много алтернативни идеи, смели и нестандартни решения. Гледала съм подобни проекти в чужбина. В България се правят също, но все още не са масови и не са толкова популярни. Смятам, че в частните трупи има много бъдеще, че постоянното генериране на нови концепции е страхотно, че трябва да се сменят актьорите, да има отворени кастинги, да се вземат луди решения. Трябва да излизаме и влизаме в "Черната кутия", да играем навсякъде. Животът е огромна сцена, която предлага естествен декор.

До момента къде е представяна постановката и какви са отзивите?

„Потъване“ е представяна в Пловдив и Смолян. Имахме кратка пауза, защото с колегите сме заети и подготвяме различни проекти. Този месец стартира турне из страната, имаме предложения и за гастроли извън България. Зрителите излизат от залата с много смесени чувства, някои са разплакани, други замислени, трети потресени или замислени. Критици има разбира се, но също така и много привърженици, особено млади хора.

Това първи опит ли е за теб в драматургията? Имаш ли желание да продължиш развитието си и в това поприще?

Да, това е първият ми опит. Пиша отдавна, текстът бе предназначен за кино, после се превърна в драматургия, ако може така да бъде наречено. Просто исках да направя нещо различно с думите и техния смисъл. За мен една и съща дума може да носи тежестта на различни мисли. Не мисля да спирам с писането, тепърва има какво много да изкажа, не ме е страх от критиките или мненията. Това, което аз искам да направя не е свързано с проекти, които се правят масово в България. Потапям се в материя, която е трудна и изисква много работа, търсения и смелост.