Емблематични за стара Дупница сгради губят автентичност

Емблематични за стара Дупница сгради губят автентичност при ремонтни дейности, предприети от техните собственици.  Сред тях е последният, съхранен по случайност, в града тютюнев склад "Никотеа". 

Още

Невена Коканова (1938-2000): "С любов се оцелява"

В памет на Невена Коканова (12.12.1938 - 03.06.2000г.). 

Още

През 1860 г. Дупница за първи път чества Деня на Кирил и Методий

Може да се предположи, че празникът на българската писменост и култура в Дупница е въведен от даскал Димитър Чуков, който за първи път разкрива пред учениците житието, страданието и учението на народните просветители Кирил и Методий. Той постъпва в училището, което се е намирало в двора на черквата „Покров Богородичен“ в Дупница, през учебната 1858-1859 година. Това се превръща в събитие за града, защото още преди появата на новия даскал сред гражданите се говори за „новата наука“, която той носи. 

Още

За Патрики Сандев и наказанията за бягство от посредствеността

Да си спомним за големия майстор на живописното изкуство Патрики Сандев. Ден след откриването на 41-вите Майски празници на културата, на 19-ти май се навършват 136 години от рождението на художника. Община Дупница притежава 29 негови платна, оставени на унищожение в къщата музей на Станке Димитров – Марек.  Единственият, който се застъпваше за запазването на творбите в общинския художествен фонд, бе Андрей Севдин, но той вече не е между живите.  

Още

Гео Милев (1895-1925г.): Мисленето е опасно. Властта няма интерес от мислещи хора

По повод годишнината от смъртта на Гео Милев ви припомняме неговата статия „Олимпиада“, с подзаглавие "Спорт, култура и фашизъм"Писана е през 1924 г. след Олимпиадата в Париж и след Шестия национален събор на Съюза на гимнастическите дружества „Юнак“, но както винаги се случва със стойностните текстове, статията е актуална и днес. Подписана е с инициалите Р. Сл. - един от псевдонимите, с които е писал Гео Милев.

Още

Подвигът и любовта в живота на Анна Малешевска - Дупнишката Райна Княгиня

Житейският път на борбената и красива дупничанка, участник в Илинденско-Преображенското въстание, българска учителка и деец на ВМОРО, днес звучи като легенда или филмов сюжет. Романтична любов, сражения, подло убийство и овдовяване – всичко това Анна Малешевска преживява още в ранна юношеска възраст. 

Още

Как Дупница затри паметта си за Апостола на свободата Георги Измирлиев – Македончето

Всички помним Измирлиевата къща пред бившия Учителски институт, но малцина дупничани знаят или си дават сметка какво престъпление бе извършено с разрушаването на сградата, която днес трябваше да бъде паметник на културата от национално значение. Къщата на родителите на Георги Измирлиев – Македончето, помощник-ръководител на Първи революционен Търновски окръг на Априлското въстание, е една от жертвите на духовното варварство, което властва в Дупница.

Още

Историята говори: Традицията на Умни петък повелява веселие, а не търговия

Защо съборът се казва „Умни петък“ историците все още не могат да установят. Факт е обаче, че според автентичната традиция хората от селата са се събирали в черквата „Св. Георги“  в петъка от Светлата седмица, за да се веселят, а на следващия ден на същото място са се събирали гражданите, също да се повеселят, но „по градски“. 

Още

Да колекционираш футбол, или историята на Елка с татуировка на „Марек“ в сърцето

Дупничанката Елка Начева, страстна привърженичка на ФК „Марек“, притежава забележителен архив за отбора. Елка сама документира историята на любимия си тим в неговите най-славни години. Това се случва, когато тя е ученичка в 9 клас. Тогава започва да води лексикон, но не с любовни послания, а за „Марек“. Постепенно лексиконите стават пет, а материалите отпреди 40 години в тях са толкова прецизно събирани, че в днешни дни служат за написването на историята на легендарния и емблематичен за Дупница футболен отбор.

Още

Дупница - пряк свидетел на ужаса на депортираните беломорски евреи

Над 1 400 евреи са били затворени от 7-ми до 19-ти март 1943 г. в етапен лагер в Тютюневия склад „Картела“ в Дупница. Петима души от тях умират там от глад и изтощение. Останалите пред очите на дупничани са изпратени в лагерите на смъртта в Полша. По сведения на Иван Хаджийски 18 от беломорските евреи са били спасени от дупничанина Димитър Икономов. „Може да съм националист, но не съм антисемит“, казвал депутатът от 25-ото Обикновено народно събрание, от когото в действителност започва борбата за спасяването на българските евреи от довоенните граници на България. „В него виждахме единствен наш покровител“, казва Моис Хаджи Давидов – кмет на Дупнишка еврейска община в периода 1938-1944 г.     

Още