Най-старата дупнишка църква „Св. Никола“ отново посреща храмовия си празник заключена

Храмът, който носи името на свети Никола Чудотворец, пустее вече четвърто десетилетие. През 2005 година църквата бе половинчато реставрирана само отвън, докато вътрешната й част, включително по-голямата част от стенописите й, останаха в окаяно състояние. Черквата „Св. Никола“ има стойност на паметник на културата, но юридически такъв статут все още няма.   

Още

Немско военно гробище тъне в забрава в Дупница

Могила в местността „Дренски рид“, над която се издига високият пилон с българския национален флаг, е вечният дом на 14 войници от Вермахта. Немските бойци са погребани тук в началото на Втората световна война. Те са били сред настанените за лечение ранени войници в полева болница в Дупница, след участие във военните действия срещу Гърция при удара на Германия върху отбранителната линия Метаксас в Струмската долина. Немските войници се радват на изключително топло отношение от страна на дупничани. Ранените получават веща лекарска грижа от най-добрите медицински спрециалисти. Местното население проявява силна състрадателност към съдбата им и по повод Великден хората отрупват с подаръци германците. Много от тях си заминават за родината, но на четиринадесет от тежко ранените е писано да останат вечни жители на Дупница. Те умират в полевата болница и са погребани в специално устроено от тогавашната местна власт немско военно гробище.

Още

Из архивите на Прехода: Врата в стената на забраната

И в гр. Ст. Димитров /Дупница/ на 27 ноември 1989 г. бе основан Клуб за гласност и демокрация. В салона на художествено-творческата интелигенция бяха надошли към 200-250 граждани от различни професии: инженери, лекари, юристи, лесовъди, учители, студенти от Учителския институт, служители, работници и др. Основаването на клуба се оказа митинг на закрито. В своите изказвания гражданите осъзнаха значимостта на вратата, която сами си построиха като пробиха стената на забраната да изказват публично неофициални становища, виждания, тълкувания и мнения по всички въпроси на икономическия, политически и културен живот. Сред някои членове на клуба обаче, макар и негласно, както и сред немалко граждани, се проявява загриженост, че това няма да остане току така, което ще рече страх.

Още

Градската градина – 100-годишната социална мрежа на Дупница

Изграждането на Градска градина започва преди повече от 100 години по идея, желание и настояване на гражданите. През годините тя има голямо  значение за културния и социалния живот в Дупница и до ден днешен остава най-любимото място за разходка и развлечение на дупничани и гости на града.    

Още

Да си спомним за Никола Смочевски

Днес се навършват 91 години от рождението и 30 години от смъртта на големия български оперен певец Никола Смочевски. 

 

Още

Димитър Бисеров – Околията - духовният апостол на Дупница и Северна Македония

В навечерието на 1 ноември ви припомняме за една от малкото бележити личности в Дупница до Освобождението, олицетворяваща образа на българския народен будител – радел за книжнина, просвета и национално самосъзнание. Учител и възпитател, новатор, поет, писател, преводач, черковен деец, борец за духовна независимост  - това е Димитър Янакиев Бисеров – Околията. Достоен наследник на Христаки Павлович Дупничанин, Околията е този, заради когото днес се гордеем, че в нашия град е открито първото читалище в Югозападна България  и четвъртото в страната след тези в Лом, Свищов и Шумен. Основаването на читалище „Зора“ през 1858 година обаче съвсем не е единственото значимо дело на Околията, което си заслужава да знаем и помним. Освен това неговата просветителска дейност не се ограничава само в Дупница, но и на територията на Вардарска и Пиринска Македония. Затова е наричан духовен апостол не само на дупничани, но и на цяла Северна Македония.

Още

Димчо Дебелянов през спомените на дупнишките си другари от фронта

Днес се навършват 102 години от смъртта на Димчо Дебелянов. Най-нежният поет на България загива на фронта в разгара на Първата световна война. Денят е 2 октомври 1916 г. Като командир на рота в 22-ри тракийски полк, който влиза в състава на Седма рилска дивизия,  Димчо Дебелянов познава и другарува с много дупничани. Сред тях са д-р Христо Паламарев (1892-1974г.) и Димитър Мирков (1888-1963г.), чиито спомени са публикувани в книгата „Слава вам, дупнишки геори! (1912 – 1918)“ на Тихомир Меджидиев. От изданието научаваме, че Димитър Мирков - учител, творец и боец, поставя под съмнение истиността на твърдението, че именно тленните останки на Дебелянов са били пренесени през 1931 г. от Демир Хисар в Копривщица.

Още

Героите от операция „Деве баир“ оживяват във възстановка на сраженията срещу Вермахта

В подножието на Деве баир, близо до кюстендилското село Гюешево, преди 74 години в четиридневни непрекъснати кръвопролитни боеве 9-ти пехотен Пловдивски полк успява да спре многократно превъзхождащите ги немски войски, нахлули през държавната ни граница и опитващи се да пробият към град Кюстендил. Командир на полка е Иван Бонев, на когото благодарните кюстендилци дават прозвището Спасителя на Кюстендил. За героите от сраженията при Деве баир ще припомни Клубът за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ с възстановка на историческото събитие, която ще се проведе в началото на следващия месец.

Още

Единствено в Дупница на 9 септември властта е превзета с бой

За добро или лошо дупничани са непредсказуеми и винаги се отличават със своя характер и поведение. Примерите в историята са много, а един от тях е развитието на събитията на 9 септември 1944 година. Дупница е единственият град в България, в който на тази паметна за българите дата властта е взета със сражение.

Още

Дупница и Съединението

На 6 септември 1885 г. българският народ проявява нечувана дързост – предизвикателство към Великите сили, сътворили Берлинския договор, разпокъсал Санстефанска България на пет части. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е един от най-светлите върхове в следосвобожденската ни история. В Дупница Съединението е оповестено от кмета Христо Грънчаров по време на околийски митинг, проведен на площада. Денят е бил събота – пазарен. За събитието и последвалото военно положение в града разказва в своите спомени дупнишкият краевед Никола Лазарков.

Още