Мариана Александрова: Обсебена съм от любовта

На 8 март говорим за жената, поезията и любовта с може би най-подходящия човек за това в Дупница – поетесата Мариана Александрова. Жена без възраст, ярка, емоционална, харизматична, пълна с енергия. А всеки, който познава творчеството й, но и нея самата, знае източника на това излъчване – любовта. „Без всичко друго може да се живее, само без любов не може. Любовта е петият сезон, който никога не ме напуска“, казва Мариана Александрова. В интервюто за „Камертон“ майсторката на любовната лирика споделя отношението си към празника 8 март, за ролята на жената в нашето съвремие, за феминизма, за двете й призвания – поезията и училището, за началото на творческия й път, за корените й...

 

Още

Мария Миради: Вдъхновяват ме смели, нестандартни решения

Няма нищо по-сладко от това да си независим, да имаш полет. Да носиш отговорност и за провалите и за успехите. Сега е момента да рискуваме, докато сме млади и устремени“, казва в интервю за „Камертон“ акртисата Мария Миради по повод своя независим проект „Потъване“, който ще представи в Дупница на 28-ми февруари.

Още

Анна Петрова: Емблемите на Дупница са Невена Коканова и Рила планина

Най-хубавата част от моя живот, която във всяка житейска ситуация ми дава енергия, сила и вяра, е свързана с времето, прекарано в Дупница. Най-незабравимият момент от живота ми на театралната сцена също е свързан с Дупница. Родният ми град е изключително слънчев, с изключителни хора. Театралната публика тук е благодарна, но, ако те мързи да играеш, тя ще го разбере и може да те помете. Дупничани са хора с буйна кръв“, казва в интервю за „Камертон“ актрисата и драматург Анна Петрова.

Още

В. Балабанов: Дупничани, театърът ви е богатство! Подкрепяйте го!

Голямата ми болка е, че дупничани не подкрепят достатъчно театъра. Искат да имат театър, но не посещават представленията на местната трупа. Ние, българите, искаме да имаме силен национален отбор по футбол и опера, но не ги посещаваме. Дупничани ме питат: „Но, така ли, имаме ли трупа?“. Ами как да нямаме! Ние сме като партизаните от едно време - те не ни търсят, а ние се крием. Ето това трябва да бъде променено!  На първо време е необходимо да направим театърът видим в буквалния смисъл. Централният му вход трябва да бъде осветен и да се вижда отдалеч. Ние не сме заявили, че има театър тук, пък искаме хората да знаят за съществуването му“, каза в интервю за „Камертон“ новият театрален директор Валентин Балабанов.  

Още

Силвия Димитрова: Жертвата се връща при насилника до осем пъти

Ежегодно от 25 ноември (Международен ден за елиминиране на насилието над жени) до 10 декември (Ден на човешките права) се провеждат активни мероприятия и кампании, целящи да се даде гласност на проблема с домашното насилие и идеи за неговото неутрализиране. В България статистиката в това отношение е плашеща. Всяка трета жена е жертва на насилие в семейството. Само за последните 10 месеца у нас са убити 28 жени и 3 деца. Статистика за периода 2011-2014 година на десет оркъжни съдилища за броя на заведените дела за убийства на жени показва, че  91 % от тях са извършени от мъже, само 2 % от жени, 7 % от мъже и жени заедно. 35% от убийствата са извършени от интимни партньори, още 35 % са от други членове на семейството (внуци, дъщери, синове) и останалите 30% са от познат мъж. Почти всички дела са извършени от хора в семейството.Проблемът с домашното насилие обаче не е семеен, а обществен и това е крайно време да бъде осъзнато от нас като общество, смята Силвия Димитрова, която е наш събеседник в настоящото интервю. Силвия Димитрова е психолог и психотерапевт. От тринайсет години е председател на Сдружение „Знание, успех, промяна“ – град Дупница. Работи с деца и възрастни, пострадали от насилие, както и с хора, упражняващи насилие. Автор е на книгата „Часовниковата кула“, която  разисква темата за насилието над жените  и по-точно трудния път на терапията на жертвата.

 
Още

Маестро Митонов: С хор „Рилски звуци“ се чувствам като част от едно голямо семейство

Репертоарът, който изграждам с хор „Рилски звуци“, е много сериозен и разнообразен. Аз изисквам от хористите високо художествено ниво на изпълнение с тежък репертоар и ние претендираме за това високо ниво. Хор „Рилски звуци“ е един от малкото запазени смесени хорове в България с над стогодишна история, които имат редовни репетиции и сериозни изяви. С хористите сме в много добри отношения. Мога да кажа, че се чувствам като част от едно голямо семейство. Хората като цяло са много сърдечни, те много ме обичат. Аз не бих идвал в Дупница, ако не проявяваха това отношение, което усещам към мен“, каза в интервюто  за „Камертон“ Огнян Митонов – един от утвърдените диригенти в България, с успешна кариера у нас и в чужбина, който от две години дирижира дупнишкия смесен хор „Рилски звуци“.   

Още

Снежана Малковска: „Никога не съм се чувствала по-жизнена от днес“

Потърсихме Снежана Малковска за интервю след новината, че се пенсионира от ОДТ „Невена Коканова“. Мислехме, че местната публика се разделя с актрисата и решихме, че трябва да й отдадем заслуженото уважение за 24-те години на местната сцена. Макар и да я познаваме като винаги усмихната, много цветна и стилна и като визия, и като дух и излъчване, очаквахме разговор-равносметка с един поуморен в края на кариерата си артист, разочарован от новите реалности в областта на театъра и културата у нас, с желание вече да намали темпото в работата и в живота. Оказа се точно обратното. Снежана Малковска благородно е отстъпила своето щатно място в театъра за назначаването на млад актьор, а самата тя ще продължи да работи с трупата, но на хонорар. И по-важното е, че актрисата не е никак уморена. Дори напротив, изпълнена е с енергия повече от всякога през живота си. На 64 години никак не се притеснява от възрастта си, работи по много творчески проекти и в Дупница, и в София, а едновременно с това активно спортува -  кара ски, прави кросове, кара колело, редовно катери Черни връх от Драгалевци...“Мисля, че най-хубавото тепърва предстои. Младостта дава особена летяща енергия, от която мисля, че не съм се лишила. А пък зрелостта дава една опитност и повече познания. Така че, всяка възраст носи своята красота и съм щастлива, че днес се чувствам толкова жизнена “, сподели пред „Камертон“ Снежана Малковска. С актрисата разговаря нашият репортер Деметра Андонова.

 
Още

Димитър Божков: В творчеството се стремя към божественост, величие и свобода

За мен е важно една творба да бъде красива и да предизвиква чувства на божественост, величие и свобода. Това, което обаче най-силно ме кара да трепвам, е природата. Тя е най-големият шедьовър на планетата, който човешката ръка не може да го стигне. Най-често за модел ми служи морето. То изобразява пълната свобода“, каза в интервю за „Камертон“ младият художник Димитър Божков, който за краткото време от началото на своя творчески път успя да си спечели прозвището българския Леонардо да Винчи. Отдавна обаче репродукциите на чужди автори не са негова цел. Димитър вече показва авторски творби,  притежава ясно изразен свой собствен стил, който развива и усъвършенства с всеки изминал ден.   

Още

Р. Хаджийска: „За развитието на детето по-важна е играта, отколкото обучението“

В началото на септември децата се връщат в детската градина, а много от тях ще пристъпят прага й за първи път. Сърцата на десетки родители сега са свити от притеснение как ще се справят децата им с това безпорно трудно предизвикателство в тази невръстна възраст. Как ще реагират емоционално на новата обстановка и първата раздяла за по-дълго време с мама, татко и дома, ще успеят ли да се адаптират, ще се грижат ли добре за тях възпитателите, ще се хранят ли, ще спят ли, ще боледуват ли? По всички тези въпроси, както и за слабостите и позитивите на българската система за първоначалната адаптация и грижата в детските градини разговаряме с директора на ДГ „Калина“ Райна Хаджийска, която има дългогодишен опит като педагог и ръководител на едно от най-предпочитаните в Дупница детски заведения.  

Още

Асен Блатечки: „Удоволствие е да играя пред дупнишката публика“

Не се боря срещу имиджа си на секссимвол. Така или иначе той вече е създаден. Не ми дреме какво пишат жълтите вестници. Голямата екстра на нашата професия е любовта на хората. Артистът никога не бива да подценява публиката, но не бива и да обслужва най-низките й страсти“, сподели пред „Камертон“ Асен Блатечки, с когото разговаряме в гримьорната в дупнишкия театър минути преди началото на представлението „Смях в залата“.  

Още