За единия лев и речта на безсилието

Гневът, както е известно е безсилие, а понякога, когато човек се разгневи, вземе та каже точно какво мисли. Когато пък този човек е политик, вземе та засегне гражданите. И като няма кого да обвини за своята слабост, виновни се оказват журналистите.
Гледната точка, от която кметът Чимев гради впечатления за съгражданите си. На снимката заведенията са празни, но това е заради студа, парите не са им проблем на хората

 

Пиша тези редове заради многобройните вече читатели на електронния вестник „Камертон“, част от които може да са прочели клеветите във Фейсбук по адрес на списващите изданието  и биха се подвели и усъмнили в коректността на нашата работа. Става въпрос за дописката, предаваща дословно изказването на кмета Методи Чимев: „Не може човек да висне днеска 2-3 часа на кафе, да остави 5 лв. за кафе и безалкохолно и единият лев за паркиране да е проблем“.  В социалната мрежа една, макар и нищожна група, приближена до градоначалника, се хвърли да му се натяга с, убедена съм, нетърсена от самия него защита. Сигурна съм, че Методи Чимев би застанал зад думите си и не би се опитал да се измъква от ситуацията с шикалкаване, че не е искал да каже точно това.  Причината е, че думите му бяха напълно еднозначни. И всеки може да се увери в това във видеото, което така и не беше споделено от защитниците в дискусията във Фейсбук, вероятно защото са наясно, че всички ще чуят точно това, което кметът е казал. Освен това до няколко дни на сайта на Община Дупница ще бъде достъпна за всички граждани и стенограмата от общинската сесия.  

 

Преди въпросната фраза Чимев заяви, че не приема като аргументи срещу неговото предложение за разширяване на „синята зона“, цитирам:  „че оскъпяваме, че пречиме“  и даде пример защо мисли така, а именно: защото човек може да „виси+ по кафетата по три часа и да остави там 5 лв. „днеска“, а единият лев му е проблем. Т.е. според Методи Чимев проблемът няма социален елемент. За нашия кмет единственият проблем е как да се дисциплинират гражданите, така че да бъде сложен ред и това става кристално ясно от продължението на неговото изказване.

 

Очевидно е, че Чимев, гледайки през прозореца на кабинета си пълните кафенета на площад „Свобода“, е изградил за себе си впечатлението, че дупничани не правят нищо друго, освен да „висят“ там. И нормално, защото срещите му с хората са редки. Още в началото на първия си мандат той изтика гражданите на партерния етаж – там да си плащат данъците и таксите и да си траят. Ако имат оплаквания, пак там да ги внасят писмено, писмено и ще им се отговори. Защо да ги изслушва, законът не го задължава. Важно е преписка някаква да се завърти, та по процедура и формално кметството да си е свършило работата. Е, от време на време градоначалникът може и да пропусне някой човечец в приемния си ден, но само тези, които са се добрали до кабинета му, знаят с какви трудности са го постигнали.

 

След спорната фраза Чимев продължава изказването си с  основателната забележка към гражданите, които от „Развесена върба“ отиват на кафе в центъра на града с автомобил и паркират при „Брезите“. Безпорно такива наши съграждани има. Напълно основателно Методи Чимев направи забележка и на общинските съветници, че нямат мнение и предложения за решаването на проблема с безразборното паркиране.  Чимев публикува предложението си за промени в Наредбата за организация на движението преди един месец, време, което съветниците проспаха.

 

Само че, безотговорното поведение на съветниците  не освобождават кмета и екипа му от отговорността да дадат смислени предложения и да напишат най-малкото разбираема проектонаредба. Защото от така предложената не става ясно нищо, освен че Общината иска разширяване на „синята зона“ в района на Спортната зала. Проектопромените първо объркаха медиите, а после и съветниците. Нямаше организирани срещи за разяснение с граждани, с медии, с други институции, имащи отношение към проблема...

 

Безотговорността и нехайството на общинските съветници не освобождава Методи Чимев и от неговите задължения и отговорност да провежда (седем години назад) последователна политика за решаването на проблема с безразборното паркиране. Защото тези 27 000 коли, за които казва, че се движат в Дупница, не са спуснати от извънземните изведнъж преди един месец. Липсата на съответстваща инфраструктура е дългогодишен проблем и решаването му би следвало да е приоритет на кмета. Да, но в инвестиционната програма на европейската програма „Региони в растеж“ (по която за община Дупница се полагат безвъзмездно над 18 млн. лв.) не намери място нито един проект, който поне отчасти да подобри ситуацията с паркирането. Вместо това, ще се санират частни жилища за над 2,5 млн. лв. и ще се строи нова детска градина за над 1 млн. лв.  в ж.к. „Бистрица“, нищо че тази на по-малко от километър в село Бистрица, с перфектни условия, стои празна.  Голяма част от финансовия ресурс на другия голям инфраструктурен европейски проект „Интегриран градски транспорт“ пък ще отидат за това спирките и градските автобуси „да ни говорят“ – от предишната спирка ще знаем коя спирка следва в „мегаполиса“ Дупница и ще закъснее ли бусът. Разбира се, това е чудесно подобрение, стига да нямахме по-важни неуредици за решаване.  

 

За тяхното преодоляване назад през годините са направени още редица пропуски, а възможности има и в момента. Гражданите в социалните мрежи дават куп предложения, много от които са добри и смислени. Ако кметът и съветниците нямат идеи, то нека почерпят от хората, които са ги избрали.  Вместо да действа обаче, Методи Чимев само констатира и иначе доблестно признава проблемите и пита съветниците как да се справи. Но го прави с гневни речи, които единствено издават  неговото безсилие. Речи на безсилието сме слушали от кмета Чимев неведнъж. Само на последната сесия бяха две - освен че няма идеи за паркирането, няма идея и как  Община Дупница да стопанисва общинския басейн, който пустее 10 години в СУ „Св. Климент Охридски“. Подобни доблестно-гневни признания кметът е правил и по проблемите на образованието, на пътната инфраструктура, на бездомните кучета, на ВиК сектора и още ред други.

 

През двата си мандата на кмет Методи Чимев няма нито едно решение по стратегическите или дори по рутинните ежедневни проблеми на Дупница, които през последните години управлението му не само, че не реши, но и задълбочи, с което докара на голяма част от дупничани носталгия по Братя Галеви. Няма по-красноречива оценка за управлението на Чимев от последния факт, който се наблюдава по коментарите на гражданите в социалните мрежи.  

 

Независимо от медийния и политически комфорт, при който работи, Чимев непрекъснато се оправдава с някакви уж независещи от него и екипа му фактори.  Ако са разбити новите „европейски“ плочки и детски площадки, вандалите са му виновни, а под вандали се има предвид лошите граждани, сякаш всички чупим и къртим, а не една група с рецидивно поведение, която трябва той и шефът на полицията да озаптят. Спомнете си детската площадка, която Чимев монтира, а после обидено си прибра, защото някаква групичка я чупила постоянно, а той все трябвало да я поправя.

 

Ако пък започне ремонт  на улици през есента, асфалтовите бази не работят през пролетта и нямало смисъл да обявява по-рано обществената поръчка. Ако няма вода, водопреносната мрежа е остаряла, а ВиК няма пари.  Ако приютът за бездомните кучета не работи добре, Общината дава за него по 40 000 лв. годишно, какво повече да искаме. Ако изпълнението на европейските инфраструктурни проекти се бави, фирми фантоми, зад които стоят политически неприятели, пречат на добрите намерения на кмета.  

 

Нито веднъж  обаче Чимев не каза кои са тези негови политически неприятели.  Дали беззъбата опозиция  има предвид?  Та такава градоначалникът няма и никога не е имал. И т. нар. опозиция, и почти всички останали съветници извън ГЕРБ и БСП, които си мислят, че гражданите им вярват, че гласуват единствено по съвест,  досега не са били пречка за прокарването на нито едно предложение на Методи Чимев в Общинския съвет? Но той пак е недоволен от тях и гневно ги критикува.  

 

А гневът, както е известно, е безсилие и понякога, когато човек се разгневи, вземе та каже точно какво мисли. Когато пък този човек е политик,  вземе та засегне гражданите. И като няма кого да обвини за своята слабост, виновни се оказват журналистите.