Героите от операция „Деве баир“ оживяват във възстановка на сраженията срещу Вермахта
Клубът за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ организира възстановка на операция „Деве баир“ (8-14.IX.1944г.). Става въпрос за героичната първа битка между Българската армия и Вермахта през Втората световна война. В подножието на Деве баир, близо до кюстендилското село Гюешево, преди 74 години в четиридневни непрекъснати кръвопролитни боеве 9-ти пехотен Пловдивски полк успява да спре многократно превъзхождащите ги немски войски, нахлули през държавната ни граница и опитващи се да пробият към град Кюстендил.
Възстановката ще се проведе на историческото място на 6.10.2018г., събота, в 12:00 часа. Клуб „Братя по оръжие“ организира възстановката в чест на 140 години от създаването на Българската армия и 130 години от създаването на Български държавни железници. Организаторите от патриотичния клуб имат подкрепата на Министерството на отбраната, Националната гвардейска част, община Кюстендил и кметство Гюешево.
Командващият Българската армия ген. Стойчев целува знамето на 9-ти Пловдивски пехотен полк
Във военноисторическата реконструкция ще бъде използвана много рядка оригинална бойна техника от Втората световна война - мотоциклети, бойни коли, артилери. Подготвени са и много други изненади, а най-голямата ще бъде участието на автентична влакова композиция с парен локомотив от 1935г, с която Българската армия ще пристигне на гара Гюешево, както тогава, в навечерието на битката. Българските бойци ще разтоварят на рампата бойната си техника в 11:00 часа и ще потеглят към бойното поле разположено на 500м северно от гарата по посока село Преколница. Там преди 74 години са били част от позициите на 9-ти пехотен Пловдивски полк, който в 12:00 часа отново ще се "хвърли в кървава битка" с настъпващите "германци".
На събитието са поканени ветерани, някои от които са взели участие именно в тези боеве. Поканени са още ученици, официални лица, а добре дошли са и всички останали, които имат интерес към поредната среща с миналото, организирана от "Братя по оръжие".
Награждаване с ордени за храброст на отличилите се бойци от 9-ти пехотен полк
А ето и историята на сраженията при Деве баир, разказана от Клуба за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“:
В началото на септември 1944г. малка България е на прага на драматични събития. Силите на Третия Райх отстъпват по всички фронтове, а Червената армия вече е на брега на река Дунав. За страната ни настъпва труден избор - окупация от Червената армия и поредна Национална катастрофа или да се обърне срещу бившите си съюзници - германците. На 2.IX.1944г. идва на власт, макар и само за седем дни, правителството на Константин Муравиев /БЗНС/, което скъсва дипломатически отношения с Германия на 5.IX.1944г. В отговор немските войски на територията на Македония и бивша Югославия започват да разоръжават, пленяват и изпращат в концентрационни лагери нашите окупационни части, а по „старата“ ни граница се съсредоточават силни сили на Райха, чиито намерения не са загадка за нашето разузнаване. Опитните германци нямат намерение да чакат България да ги нападне първа и да отреже пътя за отстъпление от Гърция и Егейските острови на 300 000 немски бойци от групата армии „Е“. Немците знаят много добре, че най-добрата защита е нападението и се готвят да накажат бившия си съюзник. Вече са сторили същото с италианците и мислят, че българите също ще се окажат лесен противник.
В отговор правителството на Муравиев заповядва на 4.IX.1944г. „старата“ ни граница да се осигури с наши макар и малобройни армейски части, а всички български окупационни части, избегнали немски плен с цената на тежки битки с немците и бомбардирани и от немската и от съюзническата авиация, трескаво бързат да се приберат в „стара“ България. Основното шосе за изтегляне към Родината минава през Деве баир над кюстендилското село Гюешево. Там и в района на Крива Паланка немците са струпали силна групировка, която отрязва пътя и се готви да нахлуе в България. На 5-ти септември 9-ти пехотен Пловдивски полк под командването на полковник Иван Бонев получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя от Крива Паланка в участъка село Бобешино - връх Руен и да не позволи на немски части да преминат старата граница. На 8-ми септември поделенията на 9-ти пехотен полк са съсредоточени в указания район. Провежда се разузнаване и укрепване на позицията, за втори отбранителен рубеж ресурси няма - падне ли Деве баир, немците ще влязат в Кюстендил...
На позиция край водоем източно от Крива Паланка. Изправеният офицер, сниман в гръб, е полк Бонев
На 10-ти септември противникът извършва разузнаване с бой, започва и двубой между немската и нашата артилерия. На 11-ти септември по шосето от Крива Паланка към Деве баир започват настъпление противникови мотоциклетисти и бойни коли с оръдия. Започва да работи бронеизтребителната ни артилерия, разположена до шосето, ударени са много немски машини, но въпреки това отделни групи немски пехотинци преминават преградния артилерийски, минохвъргачен и картечен огън и достигат на 50 крачки от нашите позиции. Отблъснати са успешно пред самите ни позиции и се оттеглят с много загуби.
Пленени немски войници край Куманово
Наши пикиращи бомбардировачи „Щука“ са повикани на помощ и хвърлят бомбите си върху немските подкрепления, идващи от Крива Паланка. След първите сражения някои от пленените немски войници се оказват от елитната 7-ма СС планинска дивизия „Принц Ойген” и имат задача да преминат границата и да овладеят Кюстендил. На 12-ти септември ята самолети „Щука” с български опознавателни знаци на три пъти нападат позициите на 9-и пехотен полк. Убити са трима и ранени още трима български бойци. „Предателство или грешка!?“ - пише в дневника си командирът на 9-ти пехотен полк полковник Иван Бонев, а войници и офицери не могат да повярват на случилото се. По-късно българските пилоти, извършили бомбардировките, споделят, че са получили заповед, от която става ясно, че Българското командване не е вярвало, че полкът ще спре немските части, уверено е, че Деве баир вече е в ръцете на врага и е заповядало ударите на нашите пикиращи бомбардировачи върху „превзетите от немците“ позиции.
13-ти септември започва с артилерийски двубой, който трае през целия ден, а през нощта е отбита нова нощна атака на германците. На 14-ти септември следват две нови немски атаки. Германците не се спират пред никакви жертви - решени са да овладеят Деве Баир на всяка цена! Особено ожесточена е втората атака, при която немците излизат във фланг на Първа дружина на полка. Командирът на Четвърта рота поручик Никола Гечков повежда смела контраатака, включително с ръкопашен бой, противникът е изненадан, търпи загуби и се оттегля към Крива Паланка. Само след месец и половина храбрият поручик Никола Гечков ще падне със смъртта на храбрите край река Пчиня...
След боевете при Деве Баир командващият Българската армия генерал Владимир Стойчев пристига на място и изказва благодарност на командира и всички чинове за блестящо проведената операция „Деве баир”. Полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст - ІV степен, първи клас. Делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за Почетен гражданин на Кюстендил. 9-ти пехотен полк продължава победния си път през Крива Паланка, Стражин, Страцин, река Пчиня... Завръща се тържествено в Пловдив, а командирът му полк. Иван Бонев е носен на ръце от възторжените си войници.
Полк Бонев е носен на ръце от възторжените си бойци. Само след по-малко от два месеца ще бъде арестуван от новата власт, на която отказва да сътрудничи. Това ще коства живота на храбреца...
Само месец по-късно отказалият да сътрудничи на новата власт командир е арестуван, жестоко репресиран по затвори и лагери и убит. Героят от Деве баир, „Спасителят на Кюстендил“, както го наричат благодарните кюстендилци, доблестният командир загива не на бойното поле, а смазан от бой и болести в затвора. (бел.ред. - Много след смъртта на героя, едва през 1998 г., Върховният касационен съд на Република България отменя несправедливата 15-годишна присъда. ) Нелепа и тъжна история, която вместо до омраза, трябва да води до поука! Защото България е една и никакви политически пристрастия не трябва да са по-силни от чувството за дълг към Отечеството и любовта към род и Родина! Вечна е паметта за подвига на 9-ти пехотен полк, готов да умре, воден от храбрия си командир, но да не отстъпи и крачка назад! Победата при Деве Баир осигурява следващите успешни операции на Българската армия в Македония и бивша Югославия през първата фаза на войната. Нищо не е забравено! Никой не е забравен!
Ген. Владимир Стойчев поздравява полк. Бонев
Активистите на „Братя по оръжие“ наскоро са се срещнали и с очевидци на боевете при Деве баир. Това са Никола Иванов Георгиев и Милан Илиев Петракиев от с.Гюешево. Разговорът с тях е записан в кабинета на Таня Георгиева - кметски наместник на село Гюешево, която е съдействала за организирането на срещата. Ето какво разказват ветераните:
"Ние сме набори кажи-речи - 1934-ти и 1933-ти! От деца сме приятели чак досега!" -възрастните мъже говорят почти едновременно, като се допълват и вълнуват. "На 8-ми септември 1944г дойде войската /9-ти пехотен Пловдивски полк/ и зае позиции пред селото. Оръдията бяха покрай шосето, имаше батареи и в селото, а тежките гаубици бяха еей там до гарата. Цялото село беше евакуирано по горните махали и по-надалече - кой където имаше да отиде. Ние бяхме пастирчета, много-много не слушахме какво ни разправят да се пазим и слизахме от високото да гледаме боевете. Нашите войници бяха малко – немците, казаха после, цяла дивизия били - 4-5 пъти повече от нашите. Затова се мобилизира и част от цивилното мъжко население от района, за да помага - на баща ми дадоха една стара пушка и една торба патрони и казаха "Отивай!". Като почна боя, стана страшно - бомби, снаряди, а училището бързо се напълни с ранени... Самолети бомбардираха немците и зад Деве баир, но чухме бомби паднали и в нашите окопи. Някои от по-младите и неопитни войници се разколебали и искали да побегнат, но офицерите и фелдфебелите къде с викове, къде със шамари ги озаптили - тъй разправят... Като видели, че иде помощ и от цивилното население, им дошъл още кураж и издържаха. Командирът им полковник Бонев и той обикалял по окопите да вдъхва кураж на войниците - много храбър бил. И издържаха, спряха немците. Дано никога повече няма война!...".
По материали на Клуба за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“, включително снимките, които са предоставени на клуба от д-р Боньо Бонев - син на полк. Иван Бонев, и споделени във Фейсбук страницата на патриотичната организация.