Героите от операция „Деве баир“ оживяват във възстановка на сраженията срещу Вермахта

Преди 74 години в подножието на Деве баир, близо до кюстендилското село Гюешево, в четиридневни непрекъснати кръвопролитни боеве 9-ти пехотен Пловдивски полк успява да спре многократно превъзхождащите ги немски войски, нахлули през държавната ни граница и опитващи се да пробият към град Кюстендил. Командир на полка е Иван Бонев, на когото благодарните кюстендилци дават прозвището Спасителя на Кюстендил. За героите от сраженията при Деве баир ще припомни Клубът за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“, с възстановка на историческото събитие.
Полк. Иван Бонев, който след сраженията при Деве баир получава прозвището Спасителя на Кюстендил

 

Клубът за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ организира възстановка на операция „Деве баир“ (8-14.IX.1944г.). Става въпрос за героичната първа битка между Българската армия и Вермахта през Втората световна война. В подножието на Деве баир, близо до кюстендилското село Гюешево, преди 74 години в четиридневни непрекъснати кръвопролитни боеве 9-ти пехотен Пловдивски полк успява да спре многократно превъзхождащите ги немски войски, нахлули през държавната ни граница и опитващи се да пробият към град Кюстендил.

 

Възстановката ще се проведе на историческото място на 6.10.2018г., събота, в 12:00 часа. Клуб „Братя по оръжие“ организира възстановката в чест на 140 години от създаването на Българската армия и 130 години от създаването на Български държавни железници. Организаторите от патриотичния клуб имат подкрепата на Министерството на отбраната, Националната гвардейска част, община Кюстендил и кметство Гюешево.

 Командващият Българската армия ген. Стойчев целува знамето на 9-ти Пловдивски пехотен полк

 

Във военноисторическата реконструкция ще бъде използвана много рядка оригинална бойна техника от Втората световна война - мотоциклети, бойни коли, артилери. Подготвени са и много други изненади, а най-голямата ще бъде участието на автентична влакова композиция с парен локомотив от 1935г, с която Българската армия ще пристигне на гара Гюешево, както тогава, в навечерието на битката. Българските бойци ще разтоварят на рампата бойната си техника в 11:00 часа и ще потеглят към бойното поле разположено на 500м северно от гарата по посока село Преколница. Там преди 74 години са били част от позициите на 9-ти пехотен Пловдивски полк, който в 12:00 часа отново ще се "хвърли в кървава битка" с настъпващите "германци".

 

На събитието са поканени ветерани, някои от които са взели участие именно в тези боеве. Поканени са още ученици, официални лица, а добре дошли са и всички останали, които имат интерес към поредната среща с миналото, организирана от "Братя по оръжие".

 

   Награждаване с ордени за храброст на отличилите се бойци от 9-ти пехотен полк

 

А ето и историята на сраженията при Деве баир, разказана от Клуба за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“:

 

В началото на септември 1944г. малка България е на прага на драматични събития. Силите на Третия Райх отстъпват по всички фронтове, а Червената армия вече е на брега на река Дунав. За страната ни настъпва труден избор - окупация от Червената армия и поредна Национална катастрофа или да се обърне срещу бившите си съюзници - германците. На 2.IX.1944г. идва на власт, макар и само за седем дни, правителството на Константин Муравиев /БЗНС/, което скъсва дипломатически отношения с Германия на 5.IX.1944г. В отговор немските войски на територията на Македония и бивша Югославия започват да разоръжават, пленяват и изпращат в концентрационни лагери нашите окупационни части, а по „старата“ ни граница се съсредоточават силни сили на Райха, чиито намерения не са загадка за нашето разузнаване. Опитните германци нямат намерение да чакат България да ги нападне първа и да отреже пътя за отстъпление от Гърция и Егейските острови на 300 000 немски бойци от групата армии „Е“. Немците знаят много добре, че най-добрата защита е нападението и се готвят да накажат бившия си съюзник. Вече са сторили същото с италианците и мислят, че българите също ще се окажат лесен противник.

 

В отговор правителството на Муравиев заповядва на 4.IX.1944г. „старата“ ни граница да се осигури с наши макар и малобройни армейски части, а всички български окупационни части, избегнали немски плен с цената на тежки битки с немците и бомбардирани и от немската и от съюзническата авиация, трескаво бързат да се приберат в „стара“ България. Основното шосе за изтегляне към Родината минава през Деве баир над кюстендилското село Гюешево. Там и в района на Крива Паланка немците са струпали силна групировка, която отрязва пътя и се готви да нахлуе в България. На 5-ти септември 9-ти пехотен Пловдивски полк под командването на полковник Иван Бонев получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя от Крива Паланка в участъка село Бобешино - връх Руен и да не позволи на немски части да преминат старата граница. На 8-ми септември поделенията на 9-ти пехотен полк са съсредоточени в указания район. Провежда се разузнаване и укрепване на позицията, за втори отбранителен рубеж ресурси няма - падне ли Деве баир, немците ще влязат в Кюстендил...

На позиция край водоем източно от Крива Паланка. Изправеният офицер, сниман в гръб, е полк Бонев

 

На 10-ти септември противникът извършва разузнаване с бой, започва и двубой между немската и нашата артилерия. На 11-ти септември по шосето от Крива Паланка към Деве баир започват настъпление противникови мотоциклетисти и бойни коли с оръдия. Започва да работи бронеизтребителната ни артилерия, разположена до шосето, ударени са много немски машини, но въпреки това отделни групи немски пехотинци преминават преградния артилерийски, минохвъргачен и картечен огън и достигат на 50 крачки от нашите позиции. Отблъснати са успешно пред самите ни позиции и се оттеглят с много загуби.

 

Пленени немски войници край Куманово

 

Наши пикиращи бомбардировачи „Щука“ са повикани на помощ и хвърлят бомбите си върху немските подкрепления, идващи от Крива Паланка. След първите сражения някои от пленените немски войници се оказват от елитната 7-ма СС планинска дивизия „Принц Ойген” и имат задача да преминат границата и да овладеят Кюстендил. На 12-ти септември ята самолети „Щука” с български опознавателни знаци на три пъти нападат позициите на 9-и пехотен полк. Убити са трима и ранени още трима български бойци. „Предателство или грешка!?“ - пише в дневника си командирът на 9-ти пехотен полк полковник Иван Бонев, а войници и офицери не могат да повярват на случилото се. По-късно българските пилоти, извършили бомбардировките, споделят, че са получили заповед, от която става ясно, че Българското командване не е вярвало, че полкът ще спре немските части, уверено е, че Деве баир вече е в ръцете на врага и е заповядало ударите на нашите пикиращи бомбардировачи върху „превзетите от немците“ позиции.

 

13-ти септември започва с артилерийски двубой, който трае през целия ден, а през нощта е отбита нова нощна атака на германците. На 14-ти септември следват две нови немски атаки. Германците не се спират пред никакви жертви - решени са да овладеят Деве Баир на всяка цена! Особено ожесточена е втората атака, при която немците излизат във фланг на Първа дружина на полка. Командирът на Четвърта рота поручик Никола Гечков повежда смела контраатака, включително с ръкопашен бой, противникът е изненадан, търпи загуби и се оттегля към Крива Паланка. Само след месец и половина храбрият поручик Никола Гечков ще падне със смъртта на храбрите край река Пчиня...

 

След боевете при Деве Баир командващият Българската армия генерал Владимир Стойчев пристига на място и изказва благодарност на командира и всички чинове за блестящо проведената операция „Деве баир”. Полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст - ІV степен, първи клас. Делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за Почетен гражданин на Кюстендил. 9-ти пехотен полк продължава победния си път през Крива Паланка, Стражин, Страцин, река Пчиня... Завръща се тържествено в Пловдив, а командирът му полк. Иван Бонев е носен на ръце от възторжените си войници.

 

Полк Бонев е носен на ръце от възторжените си бойци. Само след по-малко от два месеца ще бъде арестуван от новата власт, на която отказва да сътрудничи. Това ще коства живота на храбреца...

 

Само месец по-късно отказалият да сътрудничи на новата власт командир е арестуван, жестоко репресиран по затвори и лагери и убит. Героят от Деве баир, „Спасителят на Кюстендил“, както го наричат благодарните кюстендилци, доблестният командир загива не на бойното поле, а смазан от бой и болести в затвора. (бел.ред. - Много след смъртта на героя, едва през 1998 г., Върховният касационен съд на Република България отменя несправедливата 15-годишна присъда. ) Нелепа и тъжна история, която вместо до омраза, трябва да води до поука! Защото България е една и никакви политически пристрастия не трябва да са по-силни от чувството за дълг към Отечеството и любовта към род и Родина! Вечна е паметта за подвига на 9-ти пехотен полк, готов да умре, воден от храбрия си командир, но да не отстъпи и крачка назад! Победата при Деве Баир осигурява следващите успешни операции на Българската армия в Македония и бивша Югославия през първата фаза на войната. Нищо не е забравено! Никой не е забравен!

 

Ген. Владимир Стойчев поздравява полк. Бонев

 

Активистите на „Братя по оръжие“ наскоро са се срещнали и с очевидци на боевете при Деве баир. Това са Никола Иванов Георгиев и Милан Илиев Петракиев от с.Гюешево. Разговорът с тях е записан в кабинета на Таня Георгиева - кметски наместник на село Гюешево, която е съдействала за организирането на срещата. Ето какво разказват ветераните:

 

"Ние сме набори кажи-речи - 1934-ти и 1933-ти! От деца сме приятели чак досега!" -възрастните мъже говорят почти едновременно, като се допълват и вълнуват. "На 8-ми септември 1944г дойде войската /9-ти пехотен Пловдивски полк/ и зае позиции пред селото. Оръдията бяха покрай шосето, имаше батареи и в селото, а тежките гаубици бяха еей там до гарата. Цялото село беше евакуирано по горните махали и по-надалече - кой където имаше да отиде. Ние бяхме пастирчета, много-много не слушахме какво ни разправят да се пазим и слизахме от високото да гледаме боевете. Нашите войници бяха малко – немците, казаха после, цяла дивизия били - 4-5 пъти повече от нашите. Затова се мобилизира и част от цивилното мъжко население от района, за да помага - на баща ми дадоха една стара пушка и една торба патрони и казаха "Отивай!". Като почна боя, стана страшно - бомби, снаряди, а училището бързо се напълни с ранени... Самолети бомбардираха немците и зад Деве баир, но чухме бомби паднали и в нашите окопи. Някои от по-младите и неопитни войници се разколебали и искали да побегнат, но офицерите и фелдфебелите къде с викове, къде със шамари ги озаптили - тъй разправят... Като видели, че иде помощ и от цивилното население, им дошъл още кураж и издържаха. Командирът им полковник Бонев и той обикалял по окопите да вдъхва кураж на войниците - много храбър бил. И издържаха, спряха немците. Дано никога повече няма война!...".

 


По материали на Клуба за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“, включително снимките, които са предоставени на  клуба от д-р Боньо Бонев - син на полк. Иван Бонев, и споделени във Фейсбук страницата на патриотичната организация.