Диагностициран с Ковид-19: Няма страшно, заболяването се преекспонира

Болните от новия коронавирус да не бъдат третирани като прокажени, призовава 43-годишният Владимир Станоев. Пред „Камертон“ дупничанинът, който в момента живее в Сапарева баня, разказва за сблъсъка си със заболяването и здравната ни система в условията на извънредно положение.
Снимка: Личен архив

 

43-годишният Владимир Станоев е един от 12-те служители в ТЕЦ „Бобов дол“, установени до момента с Ковид-19. Преди два дни той написа гневен пост във Фейсбук, тъй като му бе отказана хоспитализация. По преценка на дежурен лекар в Спешния център в Кюстендил Владимир е оставен да се лекува в дома си в Сапарева баня, където е карантиниран заедно със съпругата си и двете им деца. Вече много по-спокоен и дори убеден, че опасността от новия коронавирус се преекспонира, пред „Камертон“ той разказа за сблъсъка си с болестта и със здравната система в условията на извънредно положение. Най-големият стрес за Владимир е заради това, че в една вечер разбира, че е инфектиран и започва да проявява симптомите. Това, съчетано с паниката, която се всява от телевизионния екран и посещението в дома му на полицейски екип и служители на РЗИ в защитни облекла, се отразява негативно на него и на семейството му. Въпреки това, призовава към самообладание. „Коронавирусът не е присъда. Важно е да запазим самообладание. Не е толкова страшно“, коментира Владимир Станоев.

 

Преживяването с Ковид-19 на Владимир започва на 16 април, когато той и колегите му са поставени под домашна карантина и едновременно с това са тествани за новия коронавирус. На следващия ден някои от тях са уведомени за резултатите от изследването, но не и Владимир. Това го успокоява, тъй като решава, че след като не са му се обадили, значи не е заразен. 48 часа по-късно обаче, в събота вечерта, му се обаждат да му съобщят, че всъщност пробата му е положителна. Още същата вечер, след 21.00 часа, е посетен от полицейски служители, които са събрали необходимата им информация за контактните лица.

 

Въпреки че първоначално е приел напълно спокойно новината, впоследствие, лягайки си да спи и припомняйки си ежедневната атака от телевизията, Владимир започва да се чувства много разстроен и едва ли не обречен. Интересното е, че веднага след това, докато се опитва да заспи, усеща характерните за болестта симптоми. Започва да вдига температура, която постепенно стига до 38, 8 градуса, усеща болки в главата и в областта на гърба, които на сутринта започват да се усилват. Решава да не приема никакви лекарства, защото преценява, че хапчетата могат да повлияят на симптомите и да му дадат грешна представа за здравословното му състояние. В неделя на обяд започва да усеща как лицето и гърбът му започват да горят, чувства се много отпаднал, като болките в гърба не престават. В този момент се появява и характерната суха кашлица, без да усеща болки в гърлото. Постепенно кашлицата започва да се учестява и да отхрачва малко секрет. Тогава се опитва да се свърже с личния си лекар, но без никакъв успех. Съветва се е с негови колеги, които също са сред заразените (но нямат симптоми) и се лекуват при същия лекар. Разбирайки че и те са не успяват да се свържат с него, Владимир търси помощ от епидемиоложката д-р Райна Сапаревска от РЗИ-Кюстендил. По думите на Владимир тя реагира изключително адекватно и успява да го успокои. Д-р Сапаревска веднага събира нужните данни за състоянието му и следобед на същия ден отново е посетен от екип на РЗИ-Кюстендил. Напълно защитени с нуните предпазни средства и без никакви притеснения, че могат да се заразят от него, двете жени, също постъпват много адекватно, което отново прави добро впечатление на Владимир и му дава двойна доза успокоение. Те също събират нужната им информация.

 

Д-р Сапаревска се отенесе изключително човечно и професионално. През целия ден периодично ми се обаждаше да ме пита как се чувствам. Вече имах хрипове и температурата не спадаше. Тя ме накара да си помисля, ако преценя, с нейно съдействие да остана под лекарско наблюдение. Нямах желание да влизам в болница, но заради конкретната ситуация, заради липсата на точна инфромация за вируса и масовата паника, която всяват по телевизията, се съгласих. Млад и здрав човек съм, но в такъв момент никой не може да даде гаранция, че нещата ще се развият благорприятно. Доколкото ми е известно, нямам придружаващи заблявания, но понякога, когато съм под стрес, ми се повишава кръвното налягане, пък и работата ми е натоварваща. И предишната ми работа беше свързана с голямо напрежение, но не мисля, че имам нещо сериозно. И все пак, като човек, който си плаща редовно здравните осигуровки и е съвестен гражданин, би трябвало да има някакъв вариант да се предостави възможност за преглед или за рентген. Знам, че лекарите също ги е страх и се предпазват истерично, а други, които ежедневно имат контакт с болни от Ковид-19, не ги е страх. Възможно е да се направи преглед според мен, за да се успокои човек и да се върне вкъщи, където да продължи лечението си. По думите на д-р Сапаревска, е имало готовност да бъда прегледан и евентуално настатен в общиснката болница. Варинтите са два - или да ме насочи личния лекар за хоспитализация, или като се обадя на 112 “, разказва Владимир. Той избира втория вариант. Операторът прехвърля разговора към Спешен център - Кюстендил. С него разговаря лекар, който го разпитва подробно за състоянието му, като включително го пита дали храчи кръв и дали диша нормално. Дежурният медик решава, че състоянието му е много леко. Казал също, че заради липсата на снимка с рентген Владимир няма право да бъде хоспитализиран. Това заключение го изнервя и притеснява изключително.

 

След това веднага позвънява на д-р Сапаревска, която се среща с д-р Евтимова от общинската болница в Дупница. Последната от своя страна го консултира по телефона и му предписва лечение, включително антибиотик, за да не се получи вторична бактериална инфекция. Проблемът е, че разговорът се провежда вечерта, когато няма как да се обърне за съдействие към приятели за осигуряване на медикаментите. Както е известно, той е под карантина и няма как сам или близките му, карантинирани заедно с него, да отидат до аптеката. Това според Владимир е следващият най-стресиращ момент. Започва да си задава въпроса какво да прави, когато му се наложи да отиде и до хранителен магазин. Но благодарение на добри и отзивчиви съседи със семейството му успяват да се справят. „Оставям им пари с ръкавици при оградата на входа. От разстояние всичко се случва. Това нещо е ужасно депресиращо, защото осъзнаваш, че никой не може да ти помогне, освен да се погрижиш сам за себе си и да се въоръжиш с много самообладание, спокойствие и да се молиш на Господ да ти помогне“, коментира Владимир. 

 

Лечението му вече дава резултат, той се чувства по-добре, температурата започва да спада, болките не са силни, а кашлицата се проявява по-рядко.

 

У дома неговата съпруга работи като учител и преподава онлайн на своите ученици в момента, като двете му деца също се обучават дистанционно. За щастие, техните тестове за Ковид-19 са отрицателни. Не излизат никъде, спазват стриктно препоръките по отношение на карантината. Макар и много трудно, се стараят да ограничават взаимните си контакти. „Дано не развият някакви симптоми. Почти невъзможно е да бъдем на разстояние помежду си. Като влизам в друга стая, винаги съм с маска, но вижте, в тази ситуация, в която се намирам, без помощта на съпругата си оставам напълно сам и не мога за всичко да си помагам“, тревожи се Владимир. 

 

Първоначалният стрес премина, най-вече психически. Цялата тази паника, която се създава от малкия екран и от медиите, е нещото, което влияе изключително отрицателно. Особено когато ти съобщят късно вечерта по телефона, че имаш диагноза и в същото време започнат да се развиват симптомите. Почивам си постоянно, чувствам се по-спокоен. Основната заслуга е на д-р Сапаревска и на д-р Евтимова. Блгодаря им искрено. Хората, които са установени с коронавирус не трябва да бъдат третирани като прокажени. Никой не е застрахован, че и на него няма да му се случи. От установените 12 колеги в ТЕЦ-а, само двама развихме характерните симптоми. Това говори само по себе си, че болестта е преекспонирана много повече, отколкото ни твърдят“, убеден е Владимир.