Време за солидарност

В този тежък за всички българи момент са нужни алтруистични действия от страна на политическия елит, в противен случай той няма бъдеще в управлението
Опашките от хиляди безработни пред бюрата по труда в страната не смиряват цинизма на управляващите. Снимка: Фейсбук/ Добринка Янакиева

 

Скандалът с изказването на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева тези дни във връзка с увеличението на депутатските заплати породи масово недоволство. Тезата на шпикера на българския парламент, че критично мислещите българи трябва да се смирят, че замразяването на депутатските заплати е популизъм и че увеличението е необходимо, за да могат депутатите да даряват порази мнозинството от българския народ със своята неприкрита циничност и наглост. Много от хората, възмутени от нейното изказване, казват - вдигнете и нашите заплати, за да даряваме и ние!

 

Светкавичното извинение на Караянчева на другата сутрин, направено под давление на председателя на ГЕРБ, както и решението на ИК на управляващата партия за замразяване заплатите на народните избраници не могат да замажат политическия гаф. Извинение в политическия живот от хора, заемащи такива важни държавни органи, се прави само по един-единствен начин - с подаване на оставка.

 

Предложението за замразяване на депутатските заплати на сегашното им ниво ще облагодетелства настоящия политически елит, който ще получава солидно възнаграждение във време, в което няма интензивна парламентарна дейност. Допълнително масло в огъня наля със своето предложение и председателят на ПП „Воля” Веселин Марешки, който от парламентарната трибуна направи предложение депутатите да получават заплата, равна на минималната по време на извънредното положение във връзка с пандемията от коронавируса.

 

Всичко това се развива на фона на чудовищното 1% одобрение на българския парламент, отчетено от социологическа агенция „Галъп”. Невероятно за държава, която е парламентарна република съгласно Конституцията.

 

Нетърпимостта на мнозинството от българския народ към възнагражденията на народните представители произтича от огромните неравенства, установени в страната по време на прехода. Неравенства, довели до съсредоточаване на общественото богатство в ръцете на едно клептократично малцинство, противостоящо на огромно бедно мнозинство, което с големи усилия едва свързва двата края. Неравенства, които тепърва ще се задълбочават, вместо да намаляват.

 

Икономическата и социална криза в страната ще се задълбочи, като нейният пик тепърва предстои в края на извънредното положение и след него. Огромните опашки от безработни пред бюрата по труда доказват тази нерадостна констатация. Кампанията за даренията, главно в подкрепа на здравната система, върви усилено, но тя не може да отмени изконните задължения на държавата за активна и настъпателна политика на масивни икономически и социални интервенции. На някои места даренията са смущаващи, защото се правят от лица, които са натоварени с обществени съмнения за присвояване на публични средства чрез корупционни практики. Подобна практика – да грабиш и след това да даряваш удивително прилича на купуването на индулгенции по време на Средновековието, установено от католическата църква. Надпреварата между представителите на основните политически сили в парламента кой да направи по-атрактивно дарение, по думите на водещия експерт на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова, започва да прилича на наддаване по време на сватба.

 

Дебатът за размера на възнагражденията на народните представители, пък и на хората в изпълнителната власт, трябва да започне с незабавно спиране и преразглеждане на сега действащия механизъм на тримесечие. В по-спокойно време той трябва да бъде насочен към създаването на механизъм от сравнително обективни критерии за ефективността и ефикасността на депутатския труд, както и на органите на изпълнителната власт. Този механизъм трябва да се базира на резултатите от управленския труд - т.е. до каква степен приетите законови регулации и изпълнителни разпореждания отговарят на обществения интерес и  какви позитивни изменения са предизвикали в социално-икономическия живот. Това не трябва и не може да бъдат досегашните лобистки закони и разпореждания в името на определени олигархични групи в обществото, на които се придава някаква благовидна обществена необходимост.

 

Дотогава най-добре депутатите, пък и органите на изпълнителната власт, да приемат някой от почините на техните колеги от други парламенти и държавни институции, близо до нас и по света. Например албанските депутати намалиха размера на възнагражденията си наполовина. В Северна Македония за два месеца всички управленци от президент до кмет на община ще вземат минимална работна заплата. Много от депутатите в други страни, които са в добро финансово положение, даряват по няколко свои заплати за конкретни каузи.

 

Обвиненията в популизъм не могат да притъпят нуждата от незабавни алтруистични действия от страна на хората, облечени във власт, в това време на изпитание за целия български народ. Ако не се отговори с подобни действия, настоящият политически елит няма бъдеще в управлението. Предаността и обичта към народа се доказват с конкретни действия, без много думи и без лицемерното търсене на предизборни дивиденти.