Коронакризата – предизвикателство и за психичното ни здраве

Сега повече от всякога е важно ние да държим в съзнанието си и двете реалности и да ги сверяваме. Да следим развитието на обстановката през достоверни източници, което се отнася за външната реалност. За вътрешната психична реалност е достатъчно често да се питаме как се чувстваме, защо се чувствам по този начин, чувствал ли съм се друг път така, кога. От особена важност е да разказваме на близките си за това. Това ще помогне да не изпадаме в паника, но и да осъзнаваме сложността на ситуацията.
Снимка: Личен архив

 

В условията на пандемията целият ни живот се преобръща. Случват се два основни процеса. От една страна сме подложени на стрес, защото излизаме от рутината си. Всички ежедневни дейности са затруднени, обичайните ни графици търпят промяна, което само по себе си е стрес. Другият процес е свързан с повишаването на тревожността  ни във връзка със заплахата за здравето и живота  на нас и нашите близки от невидим с просто око агресор. На този фон една от често споменаваните фрази в медиите, а и сред хората сега е да не изпадаме в паника. Затова си струва да можем да поговорим за двата полюса на разбирането на проблема – паниката и отричането.

 

Важно е да си даваме сметка, че всеки от нас се страхува, въпросът е, че част от хората осъзнават опасността като такава, а друга част я отричат и дори не смятат, че се отнася за тях. Според психодинамичното направление в психологията, ние функционираме като обработваме информацията от две реалности. Освен заобикалящата ни външна реалност, притежаваме и строго индивидуална вътрешна психична реалност, която е съвкупност от нашите емоции, преживявания, минал опит, мечти, спомени, модели за справяне и интеракции и т.н. Във взаимоотношенията си с другите, в поведението си ние проектираме тази вътрешна реалност и ги оцветяваме с нея. В зависимост от нея ние преживяваме по различен начин и кризите.

 

Настоящата пандемия е голяма криза в световен мащаб, която ще постави множество предизвикателства, свързани с физическото, но и с психическото оцеляване. Казвам това, защото сега повече от всякога е важно ние да държим в съзнанието си и двете реалности и да ги сверяваме. Какво означава това? Да следим развитието на обстановката през достоверни източници, което се отнася за външната реалност. За вътрешната психична реалност е достатъчно често да се питаме как се чувстваме, защо се чувствам по този начин, чувствал ли съм се друг път така, кога. От особена важност е също така да разказваме на близките си за това. Това ще помогне да  не изпадаме в паника, но и да осъзнаваме сложността на ситуацията.

 

Можем да очакваме и една тенденция на свръхсензитивност, изострена чувствителност  на особеностите на характерите на хората. Тук визирам възможността някои хора с алтруистични наклонности да участват все повече в доброволчески акции, други да влизат по-често в конфронтация и конфликти и т.н.

 

От психоаналитична гледна точка отричането е неосъзнат защитен механизъм. То е свързано със склонността на психиката да се защитава от неприемливи съдържания като отцепва от съзнанието застрашаваща информация. Казвам това, защото реакциите на част от хората около нас е възможно да ни изумяват с неглижирането на препоръките на специалистите и неадекватно поведение, но те са резултат именно от такива процеси.

 

Към момента сме изправени пред множество неизвестни, което разклаща устоите ни и създава усещането за загуба на контрол. В отговор на застрашаващата неизвестност се явява желанието за установяване на контрол върху ситуацията и поведенчески може да се изрази в свръх пазаруване, което отново е компенсаторен защитен механизъм. Непрекъснато хранене при някои хора в условията на социална изолация пък може да е сигнал за неосъзната свръх тревожност и регрес до едни много ранни етапи от развитието, при които храненето е успокоително, както то е такова за едно малко бебенце.

 

Тук е моментът да отбележим, че страхът е здравословен по силата на това, че той  е адаптационен механизъм, който е осигурил оцеляването ни. При наближаването на опасност психиката стартира т.н. сигнална тревожност, която ни мобилизира, за да очакваме опасността и да се справим с нея. В тази връзка осъзнаването на сложността на ситуацията предизвиква тревога, тъй като е свързана с екзистенциални теми за живота и смъртта, но и помага, за да можем да вземем адекватни решения и да спазваме препоръките на специалистите.

 

Oт психологическа гледна точка е необходимо установяване на синхрон между емоции, мисли и поведение. Имам предвид  да не се фиксираме върху неуместен позитивизъм, докато вътрешно имаме дискомфорт, който някои хора дори не биха могли да обяснят. Добре е да отделяме повече време за изследване на вътрешната си реалност, защото противното би означавало да влезем в режим на автоматични реакции, т.е. първосигнални и необмислени, отреагиране на емоции, чрез дезадаптивни действия, които не ни помагат. Например да изпитваме страх, а да се фиксираме да мислим позитивно би създало  психичен конфликт.

 

По отношение на паниката непрекъснатото следене на информационния поток ни поставя в ситуация на свръхтревожност, което може да блокира мисленето и да направи човек безкритичен към различните видове информация. Така може да започне да приема и недостоверна такава и това да допринесе за паниката.

 

В заключение не трябва да забравяме, че кризите са закономерни, част са от индивидуалното развитие на човека и от развитието на обществото като цяло. След преодоляването им винаги има крачка напред и нагоре. Те носят след себе си нови адаптивни поведения, стратегии, опит  и ни правят по-гъвкави.

 

В условията на така създалата се ситуация е добре да акцентираме и върху няколко възможности:

 

- Необходимостта да имаме режим и да го следваме, макар и той да не е същият както преди пандемията.

- Да се възползваме от възможността семейството да се консолидира, членовете му да прекарват повече време заедно.

- Самите деца, бидейки в социална изолация, ще имат възможността да преоткрият ценността на живият, автентичен контакт след нея.

- Изолацията в условията на пандемия е и времето за дълго отлагани от нас цели, за които все не достига време. Онлайн пространството предлага изобилие от курсове, книги, инструкции за придобиване на различни умения  и възможностите към момента безплатно да посещаваме онлайн световно известни музеи, театри, концерти  и т.н.

 

Повишено внимание към преживяванията на децата! От изключителна важност е децата да имат пространство да говорят свободно за своите емоции по темата за пандемията със своите родители, което да свали тревожността им. Родителите да ги  изслушват, без да обезценяват и отричат преживяванията им. Ако родителите са спокойни, детето също ще се успокои, но да знаем,  че тревогата може да прелее като скачен съд от нас в децата, а при тях тя често се проявява чрез различни соматизации – главоболие, болки в корема, повръщане и т.н.

 

Здравка Анина е психолог. Дипломиран бакалавър (2009г.) и магистър по юридическа психология (2012г). Притежава квалификация „Учител по психология” (2012г). Специализирала е магистърска програма "Клинична психология - психоаналитична перспектива" в НБУ,2013г. Професионалната й дейност е свързана с психодиагностика, психологическо консултиране и терапия на деца и възрастни. От 2015г. е член на Дружеството на психолозите в България. От 2012г. до момента участва в група за супервизия, базирана на психоаналитична психотерапия. Основният подход работа й е свързан с психодинамичното разбиране на човешката душа.