НПО в жалба до ЕК: Правителството тайно разреши да се изгарят огромни колическва боклук

На Бобов дол и Брикел беше разрешено да изгорят 500 000 тона отпадъци за период от шест месеца, което е – обърнете внимание – 10 000 пъти повече, отколкото е позволено без разрешение съгласно Европейската директива
Снимка: КАМЕРТОН

 

Една европейска и една българска неправителствена организация, ClientEarth и “За Земята – достъп до правосъдие”, подадоха в понеделник (2 март) жалба в Европейската комисия в опит да оспорят новата мания на България за изгаряне на отпадъци във въглищните централи, пишат Доминик Дойл, Янек Вахк и Меглена Антонова. Дойл е адвокат в ClientEarth. Вахк е координатор по климата, енергията и замърсяването на въздуха в Zero Waste Europe. Антонова работи за Greenpeace България.

 

Българската въгледобивна промишленост от години предизвиква възмущение заради огромните държавни субсидии, които получава, опасните условия на труд и неоправданото замърсяване, което засяга гражданите в цялата страна. Заради натиска за намаляването на определени токсични емисии въгледобивната промишленост сега се насочи към друга, също толкова проблемна практика: изгарянето на отпадъци. Властите наскоро започнаха да разследват електроцентралата в Бобов дол и нейния директор, но тези разследвания не разкриват пълния обхват на проблема.

 

Тази практика не е само в Бобов дол. През последната година българското правителство тайно разреши на три стари и замърсяващи въглищни централи – “Бобов дол”, “Брикел” и “Република” в Перник да изгарят огромни количества отпадъци, заедно с въглищата, без необходимите разрешителни. На Бобов дол и Брикел беше разрешено да изгорят 500 000 тона отпадъци за период от шест месеца, което е – обърнете внимание – 10 000 пъти повече, отколкото е позволено без разрешение съгласно Европейската директива. Съставът на отпадъците е неясен, както и въздействието им върху здравето и околната среда. Тези централи са в близост до градове и села и излагат жителите им на неописуема опасност.

 

Това е тежко нарушение на националното и европейското законодателство. Ето защо адвокати от ClientEarth и “За Земята –достъп до правосъдие” подадоха днес жалба до Европейската комисия срещу това незаконно изгаряне на отпадъци в българските въглищни централи.

 

Изгарянето на отпадъците е мръсна енергия

 

Изгарянето на отпадъци във въглищните централи често се рекламира като нисковъглероден източник на енергия, но в действителност е изключително замърсяващо. Изследванията сочат, че енергията от изгарянето на отпадъците може да доведе до по-големи емисии на въглероден диоксид, отколкото енергията от газ или други изкопаеми горива. Изгарянето на отпадъци в стари въглищни централи може да причини опасно замърсяване на въздуха, тъй като те нямат подходяща технология за улавяне на вредните емисии.

 

Замърсяването от изгарянето на отпадъците се състои в голяма степен от серен диоксид, азотен диоксид и фини прахови частици. Те могат сериозно да навредят на здравето на хората, като преминават през белодробната лигавица, причиняват вътрешни възпаления и множество здравословни проблеми. При изгарянето на отпадъците се отделят и токсични диоксини, които могат да причинят репродуктивни проблеми и проблеми в развитието, да навредят на имунната система, да окажат влияние на хормоните и да причинят рак. Освен това изследванията сочат повишени емисии на тежки метали, когато изкопаемите горива се заместват от отпадъци в инсталациите за съвместно изгаряне.

 

Изход за проблемната въгледобивна индустрия на България

 

В случая с България изгарянето на отпадъци е на пръв поглед лесният изход от икономическите проблеми на умиращата индустрия. От десетилетия българските власти насърчават развитието на въглищната промишленост. В исторически план въглищните централи са играли важна роля в икономическото развитие на цялата страна, като в центъра на тази система са регионите на Перник и Бобов дол.

 

Към момента, с изчерпването на запасите от въглища и нерентабилността на производството на електроенергия от изкопаеми горива, работните места намаляват, а хората се изселват от тези региони. Група големи електроцентрали, свързани с енергийния олигарх Христо Ковачки, сега се опитват да изгарят с въглищата и битови отпадъци – част от които внос от чужбина. Изгарянето на отпадъците може да е нов “творчески” начин да се избегнат новите строги закони за замърсяване и да се избегне инсталирането на скъпоструващо оборудване за намаляване на замърсяването. Операторите твърдят също, че чрез изгарянето на отпадъците те намаляват и сумата, която трябва да платят за квоти за въглероден диоксид. В крайна сметка изгарянето на отпадъци е опасен начин за изкуствено удължаване на живота на умиращата въглищна индустрия.

 

Възходът на местната опозиция в България

 

На хората в Перник, Бобов дол, Гълъбово и околните райони, вече им дойде до гуша. Те виждат как площадките на електроцентралите се превръщат в сметища и усещат мириса на изгорена пластмаса през нощта.

 

Сагата с изгарянето на отпадъци беше последната капка за населението около централите “Бобов дол” и “Република – Перник”. Сто души се присъединиха към съдебно дело с искане противоречивото разрешение за изгаряне на ТЕЦ “Бобов дол” да бъде отменено. Общественият протест дори принуди вече освободения министър на околната среда да посети Перник и да поиска започването на официално разследване за изгарянето на отпадъците.

 

Властите отказват да предадат тайните писма, които упълномощават ТЕЦ “Бобов дол” ТЕЦ “Брикел” незаконно да изгарят отпадъци за експериментални цели, въпреки многократните искания и съдебните решения да не го направят. Няма открита процедура, която да позволява на хората от засегнатите райони да изкажат мнението си по въпроса. На неправителствените организации ClientEarth и “За Земята – достъп до правосъдие” вече не им остава друго, освен да поставят въпроса пред Европейската комисия.

 

Намиране на алтернативи

 

Насърчаването на изгарянето на отпадъци във въглищни централи, в България или другаде, би направило невъзможно да се постигне амбициозното намаляване на емисиите в енергийния сектор, което е в съответствие с Парижкото споразумение. Вместо да преминават от изгаряне на въглища към изгаряне на отпадъци, страните трябва да се насочат към енергийната ефективност, намирането на истински нисковъглеродни начини за производство на енергия, като вятъра и слънчевата енергия, и разработването на технологии за съхраняването на тази енергия за зимния сезон.

 

Това е не само енергиен въпрос, но и такъв, засягащ управлението на отпадъците. Трябва да правим повече за поддържане на най-високите нива на йерархията за управление на отпадъка, като намаляваме и използваме повторно отпадъците и създаваме продукти, които да бъдат използвани повторно. Днес решения като редизайн, компостиране, биогаз, отговорност на производителя, промяна в навиците на потребление, засилване на отговорността на местните власти и рециклиране могат да бъдат приложени с помощта на съществуващи иновации и да имат незабавен резултат. Не можем да продължим просто да затваряме очите си пред проблема.

 

Правният натиск в България нараства заради действията на властите във връзка  с въглищата и замърсяването. След като са изчерпали всички правни ресурси на национално ниво, ClientEarth и “За Земята – достъп до правосъдие” сега се обръщат към Европейската комисия, в опит да спрат новата мания на България за горене на отпадъци и да се застъпят за правата на гражданите ѝ.

 


Източник: euractiv.bg