Музеят представи последните открития от разкопките при храм „Св. Спас“ в Червен брег

Раннохристиянската базилика при средновековната черква се оказа триабсидна. Открити са много монети, които дават нова информация за развитието на църковния живот в селището. Затвърждава се теорията на археолозите за връзката му с римския град Германея, днес Сапарева баня.
Снимки: Исторически музей - Дупница, "Камертон"

 

Историческият музей в Дупница представи резултатите от  последния сезон на археологическото проучване на раннохристиянската базилика при средновековна църква „Св. Спас“ в село Червен брег. По традиция това стана на 14 февруари - Ден на археолога. Презентацията направиха ръководителят на обекта гл. ас. д-р Светла Петрова, директорът на музея Анелия Геренска и Емил Севдин, завеждащ отдел „Археология“. На събитието присъстваха представители на читалища, общински съветници, общественици, жители на с. Червен брег. Сред присъстващите бе и местният свещеник отец Костадин Бошняков.

 

 

 

Сред последните по-важни  разкрития на археолозите това е абсидата на южния кораб на базиликата. С това те са опровергали първоначалните си твърдения, че тя е едноабсидна. Оказало се, че тя е триабсидна. Нейният брат близнак е епископската църква в Мелник. Въпреки че базиликата в Червен брег не е епископска, ръководителят на обекта Светла Петрова я определи като уникална за тази част на поречието на р. „Струма“, тъй като е единствената трикорабна, като вероятно е построена около 80 години преди мелнишката, която е от V в.

 

 

При разкопките е разкрит и нов зид - олтарната преграда, която в първия период от развитието на християнството е представлявала ниска, около 80 см., каменна преграда. Тя отделя духовниците (клирът) от миряните. Разположението на миряните в храма е по следния начин: жените в северната част, а мъжете - в южната. В съвременната църковна архитектура това представлява иконостаса, който не е познат на раннохристиянската църква, а е рожба на късносредносвековната и ранновъзрожденската архитектура, обясниха археолозите.

 

Те са открили още, че изографисванията в „Св. Спас“ са били на няколко пласта. Първичният слой стенописи остават запазени върху гранитните камъни, тъй като дотам не достига влагата. Църквата се намира в широкия среден кораб на базиликата, която е била с притвор. Допълнителен вход е направен на мястото, където се е събирало даровното жито, използвано за направата на евхаристийния хляб. Входът е съобразен с 16-ото правило на Апостолкия събор, който гласи, че евхаристийния хляб и пастофорията трябва да се намират в притвора на църквата.

 

Подобно на предишни археологически сезони и през последния на обекта са открити около 30 монети. Някои от тях са горели при едно готско нападение, станало след смъртта на император Аврелиан около 273 г. сл. Хр. Заради палежите някои от монетите са залепени. Две от тях са на императорите Теодосий Велики, обявил християнството за единствената религия през 392г.,  и на  Констанций – син на Константин Велики (точно по времето на Константин Велики и неговите наследници е разцветът на базиликата, т.е. след 330г.).

 

 

Друга интересна монета е тази на император Каракала, но с лика на Александър Велики. Това е така, тъй като Каракала винаги се е олицетворявал  като част от рода на Александър Велики. На гърба на монетата има тракийски конник, което е визитката на тракийската култура, поясни Светла Петрова. Открита е и монета на император Траян. Освен образът му на нея се вижда и лавровият венец и надпис на пълното му име. Монетата е сечена след като Траян е победил даките. Възможно е да е дошла по търговските пътища. На обратната страна е изобразена богиня, държаща везна. „Античното селище при Червен брег се намира на изключително важнен международен път, свързващ Цариград и този, който идва от Италия с отбивка през Пауталия. Монетата идва от Рим до Червен брег“, каза Петрова.

 

Последните проучвания затвърждават и теорията на археолозите, че в селището се е намирал военен обект, свързан с римския град Германея, днес Сапарева баня. При разкопките продължават да излизат множество цинтове и гвоздеи, както и материали, подобни на тези, открити при миналогодишното наблюдение на Германея. Открити са още военни фибули, военни бойни топки и бронзов пръстен, за който се предполага, че е войнишки. В тогавашното общество злато са носили само императорите. Висшите офицери са носили сребро, а останалите жители са носили бронз. За жените обаче не е имало подобно ограничение, освен финансовото състояние.

 

Археолозите посочиха, че до края на проучването в Червен брег, което продължава вече пет години,  се надяват да покажат историята на селището и цялото горно Дупнишко поле.

 

По време на презентацията Анелия Геренска припомни, че археологическият обект в Червен брег вече е със статут на национален паметник на културата. „Придобитият статут е гордост за цялата ни община и жителите на Червен брег“, коментира  директорът на музея. Емил Севдин от своя страна изрази надежда, че скоро археологическите находки ще намерят място в постоянна експозиция на музея.  

 

Още за раннохристиянската базилика при средновековна църква „Св. Спас“ в село Червен брег можете да прочетете тук

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.