За неотговорността и отговорността на Президента на Републиката

Президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да се открие наказателно производство, докато не бъдат прекратени пълномощията му. А процедурата по т.н. импийчмънт е сложна и тромава, което е своеобразна преграда срещу неоснователни и необосновани искания за сваляне на държавния глава на държавата. Какви ще бъдат политическите последствия от действието на главния прокурор тепърва ще видим, но вместо сплашване и снишаване на президента Румен Радев, налице е възможност за допълнително повишаване на неговия рейтинг.
Снимка: tvn.bg

 

Днес главният прокурор на Република България обясни мотивите си за искане на тълкувание на Конституционния съд на чл.103 от Конституцията, касаещ неотговорността на Президента на републиката за действия, извършени при изпълнение на неговите функции и изключенията, отнасящи се за държавна измяна и нарушение на Конституцията.

 

В подкрепа на тълкуванието главният прокурор посочва наказателно производство от 22.01.2020г., водено от Специализираната прокуратура, чрез което са констатирани данни и доказателства „за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му“.

 

Прокуратурата пусна и записи на  СРС-та  с  президента. Основателен е въпросът кой е разпоредил подслушване на президента, което само по себе си е огромен скандал.

 

С постановление от 23.01.2020 г. наказателното производство е спряно, тъй като съгласно Конституцията на Република България държавният глава се ползва с имунитет, изразяващ се в неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията (чл. 103, ал. 1 от КРБ) и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване (чл. 103, ал. 4 от КРБ).

 

Съгласно тълкуванието на видния конституционалист в миналото (вече покойник) проф. д-р Стефан Стойчев отговорността на Президента, съгласно Конституцията по своето съдържание е политическа.

 

Установяването на отправеното обвинение към Президента на Републиката се осъществява от Народното събрание и Конституционния съд. Двете институции не осъществяват правосъдие в истинския смисъл на думата. На практика при доказване на обвинението те снемат политическото доверие от Президента, което се изразява в прекратяване на неговите пълномощия.

 

Прекратяването на мандата на Президента дава възможност за възбуждане на наказателна отговорност  по съдебен ред. Процедурата по т.н. импийчмънт е сложна и тромава, което е своеобразна преграда срещу неоснователни и необосновани искания за сваляне на държавния глава на държавата. Обвинението срещу президента се повдига по предложение на най-малко ¼ от броя на народните представители - т.е. 60 депутати. Народното събрание потвърждава обвинението с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители – 160 души.

 

След потвърждаване на обвинението процедурата по търсене на отговорност на Президента преминава в Конституционния съд. В рамките на 1 месец Конституционният съд трябва да се произнесе по обвинението срещу Президента. Конституционният съд не действа, като класически правосъден орган. Той само установява дали е извършена държавна измяна или е нарушена Конституцията. При безспорно установяване на едно от двете нарушения Конституционният съд прекратява пълномощията на Президента и делото се изпраща на главния прокурор. Чак тогава главният прокурор може да възбуди наказателно преследване, но не срещу Президента на републиката, а срещу обикновения гражданин Румен Радев.

 

Казано с други думи, ролята на главния прокурор започва едва след приключване на процедурата по прекратяване пълномощията на Президента. Докато не бъдат прекратени пълномощията на Президента, той не може да бъде задържан и срещу него не може да се открие наказателно преследване.

 

Изискването за квалифицирано мнозинство – 160 депутати, и сегашното квотно разпределение на членовете на Конституционния съд предполага практическа невъзможност в настоящия политически момент да бъде осъществена успешна процедура по импийчмънт на Президента на републиката.

 

Какви ще бъдат политическите последствия от действието на главния прокурор тепърва ще видим.  Според определени политически анализатори това е доста нескопосан опит за отклоняване на общественото внимание от нашумелите проблеми в държавата, като водната криза, кризата с горене на боклуците и др.

 

Вместо сплашване и снишаване на Президента, налице е възможност за допълнително повишаване на неговия рейтинг, окончателното му превръщане в единственото олицетворение на опозицията и реален гарант на обединението на разнородната опозиция срещу настоящото управление на ГЕРБ.