Почитаме св. Андрей, който пръв последва Христос

Светецът е първият Христов апостол, повикан да тръгне след Божия син. Следвал го навсякъде и станал свидетел на неговите чудеса, смърт и възкресение. На днешния светъл ноемврийски празник, който попада в дните на рождествения пост, Църквата разрешава вино и елей. Народът вярва, че от Андреевден денят започва да расте.

 

На 30 ноември православните християни почитат паметта на свети Андрей, брат на свети апостол Петър.

 

Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от Дванадесетте апостоли бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

 

След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци". От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.

 

След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. След падането на Византия, скитите, сред които проповядва апостол Андрей, стават славяни, а той покровител на Русия.

 

Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

 

Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”. Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

 

На днешния светъл ноемврийски празник, който попада в дните на рождествения пост, Църквата разрешава вино и елей.

 

В народните обичаи Андреевден символизира началото на зимата. Въпреки това народът вярва, че от този ден нататък денят започва да расте - макар и колкото зърно. На места у нас наричат 30 ноември Едринден или Едрей.

 

С Андреевден е свързано и друго народно вярване, израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.