Богословът Живка Мантаркова: „Постът ни помага да станем по-добри“

"Когато постим, ставаме по-меки, по-смирени спрямо другите, по-наблюдателни спрямо мислите си дори. Към другите хора ставаме по-отстъпчиви, по-толерантни, дори да ни предизвикват остреща. Постът наистина ни помага да станем по-добри, защото този пост е едно от нашите оръжия. Постът и молитвата", казва в интервю за "Камертон" богословът Живка Мантаркова.
Снимка: Камертон

 

Започна последният за годината многодневен пост - Рождественският. Той продължава 40 дни до навечерието на втория по значимост християнски празник - Рождество Христово. Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел, като се отказваме от блажата храна, а постната се приема умерено. Телесното пречистване при човек съпътства неизменно духовното. Това е времето, през което се стремим да бъдем по-близо до Бог, да бъдем по-смирени, по-добронамерени спрямо околните. По този начин участваме тайнствено в четиридесетия пост на Господ Иисус Христос в пустинята. Постът и молитвата вървят ръка за ръка.

 

Тези от нас, които за първи път вземат решение да се пречистят изпитват многобройни съмнения, страх, озадачени са, търсят отговори и вероятно често не са сигурни в себе си, че могат да се подложат на подобно лишение. Колебанията за правилно и неправилно постене могат да ни подтикнат да се откажем дори преди да сме започнали. Защо постът не е звършен, ако не се изповядваме пред свещеник и не приемаме Светото причастие? Възможно ли е в нашето забързано ежедневие да се подложим на подобно изпитание за духа и тялото? Защо през мислите ни преминават безброй противоречия, които ни възспират от духовното пречистване? На тези и други въпроси отговаря в интервю за „Камертон“ богословът Живка Мантаркова.

 

Тя е един от първите пионери преподаватели по религия в България през 90-те години на миналия век. Допреди няколко години е главен уредник в Националния музей в Рилската света обител. Никога не прекъсва своята преподавателска дейност по религия и в момента продължава да обучава ученици в ОУ „Евлоги Георгиев“ и СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Дупница.

  

 

Г-жо Мантаркова, какво е характерно за Рождественският пост?

 

Рождественския пост е по-лек, по-либерален от Великия пост. По време на строгия пост нямаме право да ядем дори и олио, а само зеленчуци, плодове, хляб. По време на Рождественския пост се разрешава в два дни да се яде риба, първо в Деня на християнското семейство на 21 ноември и на Никулден. Но тази година Никулден се пада в петък, тоест тогава ще пропуснем рибата. Важно уточнение е, че през Рождественския пост в последните три дни той е строг.

 

Постът е едно въздържание, което си самоналагаме. Той е двустранен, физически, но най-вече духовен. Физическият пост означава да се въздържаме от храни с животински произход - месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал. Основната ни храна тогава са плодовете, зелечуците, варивата-боб леща, картофи, ориз, които, разбира се, можем да ги приготвяме по най-различен начин. Също така локум, ядки, които много ни засищат и са доста хранителни. Не е добре да се употребява алкохол. Може да пием, но в умерено количество, например малко в събота и неделя или на някакъв празник със семейството, но не бива да прекаляваме. Както е казал светият апостол Павел, „Всичко изпитвайте; дръжте доброто“, (1 Солунци 5:21). Идеята е тялото да подпомогне душата, защото главното в човек е неговата душа. Ние се борим за спасението й, защото е безсмъртна докато тялото не е, но Бог ще го възкреси по време на Второто пришествие. Но и самото ни тяло се променя по време на пост, олеква, чувства се по-добре от моментите, в които ядем и пием прекалено много.

 

С каква нагласа всеки един от нас, който е взел решение да пости, трябва да го прави?

 

Нагласата трябва да бъде с всеобхватна мисъл за нас самите, за Бог и за ближните. Десетте Божи заповеди са фиксирани, първите четири са насочени за любов към Бога, а останалите шест са за любов към ближните. Ние не ги игнорираме, за да спазваме поста. Всичко е комплексно. Не бива да обиждаме другите, не е толкова важно какво ни влиза в устата, а какво излиза от нея и сърцето, какво ще кажем. Да нямаме лоши мисли, лоши постъпки, да внимаваме повече. Постът върви също така ръка за ръка с молитвата.

 

Какво е важно да знаем, ако за първи път в живота си започваме да постим? Как да се справим с тази голяма промяна?

 

Според мен е много хубаво за човек, който е взел решение да пости за първи път, да разговаря с някакъв наставник, с човек, който е постил много пъти и би му дал подходящи съвети. Най-доброто в случая е да се консултира със свещеник. Вече започна Рождественския пост, но има така наречената подготовка за поста. Важно е да се започва плавно, с постепенно ограничаване на хранителните продукти от животински произход. По този начин тялото ще свикне по-бързо с промяната.

 

В съвременния забързан начин на живот трябва ли да ограничим социалните си контакти по време на пост?

 

В никакъв случай не трябва да ограничаваме социалния си живот. Църквата изобщо не го изисква. Има хора, чиято работа е свързана с непрекъснато общуване. Това не означава, че трябва да си вземем отпуск или болничен и да не работим, ако постим. Напротив. Обаче по отношение на пищните тържества определено трябва да се ограничаваме. По принцип младите хора постят по-рядко от възрастните, но трябва да избягваме този тип увеселения, където често се слушат песни с неморални текстове, които по някакъв начин ни въздействат на подсъзнателно ниво. Неусетно започваме да се подчиняваме на всеобщото поведение. Неизменно ще приемем и малко повече алкохол, само защото другите го правят. Ето това означава въздържание. Съвсем възможно е да го постигнем, няма нищо срашно. Съпрузите последната седмица преди Светото причастие трябва да избягват телесните контакти. По време на другата част от поста не е забранено, защото те са едно цяло.

 

Как ще отговорите на твърденията, че постите са вредни за човешкия организъм? Истина ли е?

 

Напротив, постите са много полезни за тялото. Както споменах преди, тялото олеква, освен че се чувства по-добре, то олеква чисто физически, защото излишните килограми никак не ни помагат. Това твърдение е насочено против нашето въздържание по време на пост. Можем да се уплашим, да си втълпим, че е опасно. Има най-различни уловки на лукавия. По време на поста ни изпитва още повече, тогава изпадаме в различни непредвидени ситуации и е много важно как ще реагираме. Неговата мисия е да ни разгневи, да сме неспокойни, а по време на поста трябва да сме по-въздържани, по-смирени, но той не иска това. Минавайки през магазин, може да ни замирише на нещо вкусно и да ни се прииска да си хапнем мазничко. Тези уловки трябва да ги усещаме и да знаем, че стрелата е насочена срещу нас от него. Ако някъде не успее да уцели, ще се опита да го направи по друг начин. Постът наистина е много полезен и хубав.

 

Какво ще посъветвате хората, които се притесняват от негативни коментари и шеги, защото постят?

 

В никакъв случай да не прекъсват поста. Между другото, това е още една от стрелите на лукавия, който се опитва да ни възспре чрез близките, семейството, притятелите. Така че да си продължаваме съвсем спокойно. Ако някой ни засегне по много неприятен начин, не бива да му отвръщаме на лошото с лошо. Ако реагираме с добро, по някакъв начин ще му въздействаме. Няма човек, който да не притежава поне капчица добро. Този, който е нападнал другия, би се позамислил, защо му е отвърнато с добро и дори може да си промени поведението. Просто не бива да обръщаме никакво внимание на каквито и да е негативни коментари. Само искам да вметна, че не бива да се хвалим и да се изтъкваме пред другите, когато постим. Но ако се наложи да кажем, няма нищо лошо. Когато хората разберат, че постим може да го приемат и да се опитват да подражават на добрия пример.

 

Както казахте в началото, Църквата е наложила поста. По този начин мнозина от нас се сблъскат със съмнение дали трябва да постим, след като това е решение на дадена институция. Ще разясните ли за нас?

 

Ако погледнем по-дълбоко, всъщност началото на поста е поставено още по времето на Христа. Самият Господ Иисус Христос е основоположник на поста. Той се кръщава в река Йордан, когато е тридесетгодишен. Иудеите са имали право след 30 години да стават учители и да проповядват. След кръщението си Христос започва да проповядва. Отива в Йорданската пустиня и в продължение на 40 дни пости, не яде нищо. Дяволът тогава започва да го изкушава. Например, кара го да превърне камъните в хляб, качва го на стряхата на храма и го подтиква да скочи, защото ангели ще го спасят, на висока планина му показва красотата на целия свят и го изкушава да пожелае да притежава всичко. Но Христос устоява и тогава започват да му служат ангелите. Значи тези 40 дни са основанието на църквата да установи постите.

 

Но ако допуснем схващането, че Иисус Христос е изкупил всичките ни грехове, когато е възкръснал на кръста, отново стигаме до поредното противоречие спрямо постите. Въобще как да пренебрегнем тези мисли, които ни карат да се съмняваме, че постът ни е нужен?

 

Греховете са си лично наши. Ние ще отидем с тях пред Бога. Иисус Христос е изкупил нашия първороден грях, а именно този на Адам и Ева. Преди да откъснат от дървото за познаване доброто и злото, Бог ги е предупредил, че ако го направят, ще умрат. Когато ни е създал от кал и пръст, ни е вдъхнал от неговия божествен безсмъртен дух и това ни е дало позволение да живеем безсмъртно в Едемската градина. Дал ни е само една забрана, да не откъсваме от забранения плод. Изкушена от лукавия, Ева откъсва плода и дава на Адам да го опита. Така осъзнават, че са голи и започват да се прикриват със смокинови листа. Затова се предполага, че дървото, от което са откъснали плода е смокиня, а не ябълка. Бог ги изгонва от рая и хората започват да раждат и да умират. Но тъй като Бог е любов, той е помислил за нас и ни е обещал, че ще изпрати на човешкия род Изкупителят, Спасителят. Затова Иисус Христос идва на земята и започва да живее като Бог и като човек. Живее и като човек, защото възкръсва и със своето тяло. По този начин той е освободил душите на праведниците от ада, защото всички души са били на едно място. Ето защо той прави тази саможертва, затова идва на земята, да ни изкупи от греха и смъртта. Но по време на нашия житейски път, всичко, което вършим, ще го даваме като отчет пред Бога. Затова той ни е дарил със свободната воля. Всеки прави това, което смята за добре. Но по време на Второто пришествие всеки сам, без ничия помощ, ще отговаря за себе си и този, който е праведен, ще възкръсне и с тялото и с душата си. Колкото повече противоречия намираме, толкова повече лукавия иска да ни изкуши. Истината е само една. Спасителят е дошъл, за да ни изкупи греха и смъртта. Тази мисъл за изкушението трябва да ни води и да ни подсеща винаги, когато усетим противоречие.

 

Лицемерие ли е да се пости само защото го смятаме за модерно, искаме да намалим теглото си или изпитваме нежелание да го правим и се насилваме докато постим?

 

Това е грешка. Ако човек не е готов за определен пост, най-добре е да пропусне един и да се подготви за следващия, за да стане по начина, по който подобава. Хората, които го правят с мисълта да отслабнат или защото следват определена мода, нека си правят диети, но не по време на пост. Неговата цел е различна и всичко трябва да се случва по желание. Човек трябва да е сигурен и убеден, че иска да пости.

 

По отношение на ограничението с храната, не съществува ли риск от преяждане и постоянното следене на хранителните съставки, което може да ни раздразни? Какво ще ни посъветвате, за да избягваме крайностите?

 

Не е правилно да се пости физически до такава степен, че да се изнервяме, защото започваме да вредим на духовния си пост. Въобще това е едно грешно мислене, да се самонавиваме и да мислим само за храната, за да не сгрешим нещо. Всичко трябва да бъде с мярка, да не се стига до крайности. Нека просто се опитаме да мислим повече за душата. Затова църквата много умерено е наложила постите за всички нас, които имаме възможност да постим, тоест ако сме здрави.

 

Това означава ли, че не всички християни трябва да постят? Църквата прави ли изключение за някого?

 

Точно така. Църквата прави изключения за бременните жени, децата, болните млади и възрастни хора. Единственото нещо, което трябва да спазят болните и немощни хора е изповедта, въпреки, че не са постили. В деня на Светото Причастие се отива на гладно. Църквата не иска излишни жертви за болните хора и не иска състоянието им да се влоши, както и на бременните жени. Плодът в утробата на майката трябва да се храни. До 7-годишна възраст децата не са длъжни да се изповядват. Родителите им могат да ги заведат в църквата и да се пречистят. Но след 7 години децата вече са длъжни да се изповядват. Вече те сами носят отговорност за делата, които са извършили, родителите им не отговарят за техните постъпки.

 

Но веднага изниква въпросът, не са ли прекалено малки децата, когато са само на седем години, за да поемат такава отговорност?

 

Не са, те вече са и ученици и църквата е преценила, че сами трябва да отговарят за постъпките си. Единственото, което иска църквата, е да възрастваме, да вървим към Бога, доброто, красотата и спасението, без излишни жертви.

 

Какво да правим, ако неволно сме допуснали грешка и сме изяли нещо, което е забранено по време на пост?

 

Ако някой неволно хапне нещо, което не е позволено по време на пост, няма нужда от никакви притеснения. Да речем, че една жена, която пости и готви за цялото си семейство, което не пости, без да иска пробва храната дали е готова, а тя съдържа месо. Без проблем да си продължи с поста. Не бива да се тормозим, голяма грешка е да се отказваме. По време на изповедта ще го споделим със свещеника, можем и да си го запишем на листче преди това, за да не забравим. Но трябва да бъде споделено със свещеника по време на изповед. Защото венецът на поста не е самото постене, въздържането, а изповедта и накрая пречистяването.

 

Защо е толкова важно да се изповядваме и да се пречистяваме по време на пост?

 

Ние, ако постим и не се изповядаме и не се пречистим, не сме завършени и не сме дали окончателния край на поста. Това значи, че само сме си помогнали на тялото да смъкне някой друг излишен килограм. Венецът е да се изповядаме, да помогнем на душата, да я изчистим от греха. Това е духовна баня за душата ни. Така, както мием тялото си, трябва да се погрижим и за духовната си баня. Защото това, което споделяме пред свещеника, го споделяме с Бог, а той опрощава нашите грехове, душата започва да се чувства по-радостна, готова за нови подвизи, нови дела. Тя е окрилена. Да се пречестим с кръвта и тялото на Господ, да се съединим с него, той да бъде в нас. Защото приемайки частица от него, означава, че той е с нас. Можем да се пречистяваме и всяка неделя, но трябва да спазваме правилата, които свещеника ни е казал да следваме. Ето това е голямата цел. Няма написан закон за честотата на изповедите и пречистяването. Нашият духовен изповедник решава кое е най-добре в случая за нас. Хубаво е поне в началото и в края на поста да се пречистим. Ето, вече започна Рождественския пост, на 21 ноември е Въведение Богородично, тогава можем да вземем причастие. Предишният ден е хубаво да се изповядаме. Преди и след причастие трябва задължително да прочетем причастните молитви, които се съдържат във всеки един молитвеник.

 

Кога приключват постите и какво следва?

 

Те приключват на Рождество Христово, на 25 декември. Отиваме в храма Божий на богослужение. В края на Светата божествена литургия, когато свещеникът каже „Со страхом Божим, верую и любовию приступите!“ и ние пристъпваме към светата чаша. Първо се причестяват най-малките деца или бебета, след това по-големите, възрастните хора, мъжете и жените накрая. Има си един установен ред. Една кърпа се поставя пред брадичката ни, свещеникът взима от чашата, в която е раздробено тялото божие, тоест хлябът е тялото, а кръвта е виното. По време на Светата божествена литургия, на най-голямата църковна песен „Тебе поем“ светият дух слиза над виното и хляба и ги претворява в тялото и кръвта Христови. Както Иииус се е обърнал към своите ученици по време на Тайната вечеря и взел хляба, благословил ги и им казал „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28). Тогава за първи път претворява виното и хляба в тялото и кръв Христови. Това се случва по време на всяка Света божествена литургия.

 

По Ваше наблюдение засилва ли се желанието на хората да постят?

 

Определено се засилва желанието на хората да постят. Човек разбира колко щастлив се чувства след поста, особено, когато получава Светото причастие. Тогава усеща, че с него е Бог, а Бог е любов. Човек осъзнава, че това е добре и полезно за него.

 

Как да бъдем напълно сигурни, че постим по правилен начин?

 

Постът е правилен, когато нашето поведение е правилно. Ставаме по-меки, по-смирени спрямо другите, по-наблюдателни спрямо мислите си дори. Към другите хора ставаме по-отстъпчиви, по-толерантни, дори да ни предизвикват остреща. Постът наистина ни помага да станем по-добри, защото този пост е едно от нашите оръжия. Постът и молитвата. Когато учениците на Христос не са могли да излекуват болен човек, са го попитали, защо се е случило така и той им отговорил, че най-силното оръжие на човек са поста и молитвата.