Д-р Крум Дечев: Винаги съм опозиция на несправедливостта и липсата на експертност

„Не правя компромиси за сметка на истината и справедливостта. С номинацията на Първан Дангов за кмет от БСП справедливостта възтържествува. Общинските съветници трябва да спрат да действат за личната си изгода и да започнат да работят за хората. На избраниците в следващия местен парламент предлагам да се откажат от значителна част от възнагражденията си, за да подпомогат талантливите деца и образованието на деца, останали без родители. В местното самоуправление на Дупница лявата политика е изключително належаща“, казва кандидатът за общински съветник с преференция №123 в листата на БСП с №56 в интегралната бюлетина.
Д-р Крум Дечев е роден в гр.Дупница през 1978 година. Средното си образование завършва в дупнишката гимназия "Христо Ботев" през 1996 г. Пет години по-късно вече е дипломиран лекар по дентална медицина от Медицинския университет в София. От завършването на висшето си образование през 2002 година до момента практикува професията си в родния си град Дупница. От десет години работи микроскопски подпомогната ендодонтия и е член на Българското ендодонтско общество. Продължава професионалното си развитие, като въвежда в практиката си ортодонтията за деца и възрастни. От седем години е член на Българския изследователски клуб „Алекзандър“ - една от най-авторитетните ортодонтски организации в света.
Д-р Крум Дечев е човек с остро изразено чувство за справедливост и с активна гражданска позиция, която не се страхува да заявява и защитава гласно. Идеалист и радетел за морал в политиката.  

 

 

Д-р Дечев, Дупница не е най-доброто място за живеене, много хора напуснаха града, но Вие сте тук. Защо?

 

Тук съм, защото тук съм роден. Тук завърших средното си образование. Тук се връщах всяка събота и неделя, докато учех в Медицинския университет в София. Тук построих моя дом и създадох семейство, тук работи съпругата ми, тук учи дъщеря ми, тук е моята майка. Преди време този въпрос ми беше зададен и от моя пациентка, която отдавна работи в Брюксел. Попита ме какво правя въобще в България. Тогава я заведох и й показах картотеката си с над 1600 пациенти. Тези хора ми бяха гласували доверие през годините. А някои от тези години бяха трудни за мен и в личен, и в професионален план. Хората не ме изоставиха. Тази зима, покрай борбата ми с община Дупница да създаде кризисен център за бездомните хора, се разболях сериозно. Настаниха ме в отделението на д-р Тевекелийска -  прекрасен професионалист, на която споделих, че имам предложение да управлявам дентална клиника в София. Тя ми каза, че нямам моралното право да изоставя пациентите си. Послушах съвета й.

 

Въпросът защо все по-малко дупничани избират да останат тук е риторичен. Кажете, какво минимум е необходимо за една община като нашата, за да задържи населението си, пък и защо не, да върне хората, които изгуби?

 

Аз това със задържането и връщането на хората в Дупница не го разбирам. Да не забравяме, че живеем в глобален свят. Как да задържа дъщеря си, ако тя вижда, че в Дупница няма да получи добра реализация, ако вижда, че няма справедливост, ако вижда как заплахи за саморазправа с баща й остават ненаказани, ако вижда как хората с активна гражданска позиция биват заливани с помия. В момента се разиграват едни низки “патриотични“ страсти с цел трупане на политически дивиденти. За съжаление, Дупница също не бе подмината от тези процеси. Като управленска иновация беше изобретен “патриотичен парогенератор“, в който започнаха да се хвърлят всякакви първични обществени емоции с цел повдигане градуса на народното доверие в едни вече доста поизносени структури, каквато е и тази на ГЕРБ.

 

Как определяте модела на управление през последните осем години в Дупница? Промени ли се с нещо спрямо предходния ( Янев/Галеви) и за установяването на какъв модел ще работите Вие?

 

Предходният управленски модел беше един от най-порочните тук. Мисля обаче, че той не е патент на някакви определени хора от миналото на Дупница. Това е модел на управление на цялата ни държава. Показателно е, че знакови лица, които бяха яростни защитници на този модел, сега са се разпрострели из всички политически формации и то на челни места. Наивно е да мисля, че сам бих могъл да работя за установяване на какъвто и да е модел на управление. За това е необходим голям екип от съмишленици, които може да са дори и от различни политически формации. В сегашните листи за общински съветници има много хора професионалисти, хора с изявена гражданска позиция. За съжаление, някои от тях са сложени на много задни позиции. Затова пък са преференциите. От нашата интелигентност зависи да ги разпознаем и да ги подкрепим. В момента един от най-големите проблеми е непрозрачността на конкурсите за възлагане на обществени поръчки. Как може да се промени това ли – един много ефективен начин е въвеждането на електронно управление, което впрочем го има в програмата на Първан Дангов и на БСП в мандата за следващите четири години.

 

Местната власт има ли възможност от гледна точка на правомощията си да постигне коренна промяна в управлението? Какво реално можем да изискваме от кмета и общинските съветници?

 

Хората могат да изискват от кмета и общинските съветници много неща - най-вече разумно разходване на средствата от бюджета, което да е и публично, и прозрачно. Могат да изискват равнопоставено отношение към всички групи, достъпно и справедливо управление. И, разбира се, изпълнение на поставените цели в управленската програма. Мисля, че кандидатът на БСП за кмет на Дупница Първан Дангов вече е доказал, че това го може. Относно общинските съветници - от тях трябва да изискваме да спрат да действат за личната си изгода. Те трябва да работят за хората. Да гласуват справедливи решения, които са в интерес на Дупница. Нагледахме се на толкова много примери през всичките тези години на мълчаливи, неподготвени съветници, които в общинския съвет са същински байганьовци. Казват, че човек говори така, както мисли. Представете си как мисли човек, който няма нито едно изказване, не е заявил позиция или няма мнение.

 

Като стоматолог познавате отблизо проблемите на здравеопазването. Кои са местните проблеми в тази сфера, които местната власт има възможност да реши? Какви предложения са записани в програмата на БСП и какви са Вашите предложения?

 

В нашата програма изрично е записано, че ще има осигурени средства от бюджета за дофинансиране на общинската болница. Общината е длъжна да се грижи и да помага за развитието на общинската болница! Но в крайна сметка, докато не се остойностят правилно клиничните пътеки в болниците, ще бъде трудно на всеки управител на лечебно заведение да предложи добра материална база, добро лечение на пациента и честна работа с НЗОК - и всичко това едновременно. В момента винаги е налице компромис с някой от тези три компонента, ако изключим болниците, които могат да си позволят да изискват сериозно доплащане от джоба на пациента. А колкото до моите предложения, смятам, че регионът ни се нуждае от спешен дентален кабинет, който да работи в събота и неделя. Идея, която споделих с досегашния кмет, но за съжаление той не прояви интерес. Явно за него тази тема не е важна. Защо – предполагам, защото той не се лекува в Дупница.

 

Социалните теми също Ви вълнуват много. Кажете ни какво предлагате в сферата на социалната политика?

 

Това, което предлагах, е да се създаде кризисен център за бездомните хора в община Дупница. Отначало не срещнах разбиране на проблема от страна на местната власт. Така, както не е получил съдействие за решаване на този въпрос цели пет години директорът на социални грижи. Благодарение на медиите успях да наложа мнението си по въпроса и мога да кажа, че тази зима няма да ни се налага да четем новини за замръзнали бездомни хора до контейнерите и след това някой да си прави пошла реклама, че, видиш ли, той бил дал лични средства за погребението.

 

Сега предлагам всички новоизбрани общински съветници да отделят значителна част от заплатите си за увеличавне на средствата във фонда за стипендии за талантливи деца, както и да се създаде фонд за подпомагане на образованието на деца, останали без родители. Напоследък се нагледах на такива случаи. Животът е толкова непредвидим, че никой не е застрахован от подобна съдба.

 

С постовете Ви в социалната мрежа, където сте активен, оставяхте впечатление, че сте опозиция на всичко и всички в местната власт. Не е изненадващо, че се включихте в изборите, но защо със системната партия БСП?

 

Аз винаги съм бил опозиция на несправедливостта, както и на липсата на експертност. На втория въпрос - моят дядо Крум Пешев, на когото съм кръстен, беше един от идеалистите в БСП. От много негови опоненти съм чувал, че ако всички в БСП са били като него, щяло да бъде друго. Надявам се да не го посрамя. Наскоро един от лидерите в дясното политическо пространство ми заяви в личен разговор почти същото, което са ми казвали за моя дядо. Но една от основните причини за участието ми в тази кампания е номинацията на Първан Дангов за кмет. Макар и след дванадесет години, справедливостта възтържествува.

 

По всичко личи, че ще защитавате лява политика, ако бъдете избран за съветник. С леви убеждения ли сте? Някои казват, че в местното самоуправление ляво и дясно е без значение. Вие как мислите?

 

Ако това човек да е състрадателен към съдбата на хора, които са извадили по-лош късмет от нас, и това да има достойно заплащане на хората на наемния труд са леви убеждения, значи аз съм с леви убеждения. Но ако под леви убеждения някои имат предвид да вземат от състоятелния, за да дават на мързеливия, то аз значи не съм с леви убеждения. В местното самоуправление не само има място за лява политика, но тя е изключително належаща в момента в Дупница.

 

Партийната обвързаност в политиката често налага компромиси. Вредно ли е това? Вие готов ли сте да правите компромиси, каква е границата Ви?

 

Когато бях на двадесет години не правех много компромиси. Сега съм на четиридесет и една. С времето се научих да правя компромиси, но никога за сметка на истината и справедливостта.

 


КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ СА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ!