Антони Стоянов: Да изгоним Киряк Стефчов от образованието в Дупница

„Дупница е в моето сърце и желая да направя нещо, за да върнем блясъка на града от миналото. Един от бившите заместник-министри на образованието, веднъж ми подхвърли на шега: „Антони, как е Дупница – центърът на просветата?“. Отговорих му, че е познал, защото в началото на 19 век Дупница наистина е била център на просветата за разлика от София по това време. Преди около 5 години в библиотеката на Рилския манастир имах невероятната възможност и изживяване с моите ръце да докосна книга, писана и рисувана лично от Неофит Рилски. Там той пишеше, че преди още да се открие Априловската гимназия в Габрово, на която той става първият учител , в град Дупница е съществувало педагогическо училище с преподавател Христаки Павлович (преди да отиде в град Свищов). Днес най-големият проблем в Дупница е бягството на 200 до 300 деца ежегодно за Благоевград и София в системата на средното, а вече и в основното образование. Трябва да си ги върнем“, каза в интервю за „Камертон“ откривателят на математически таланти Антони Стоянов, който се кандидатира за общински съветник и е сред най-авторитетните фигури в кандидатската листа на БСП – Дупница.

 

Антони Стоянов е роден на 12.06.1968 год. в град Дупница. Основно образование получава в Базово училище „Акад. Тодор Самодумов”, след което завършва Техникума по механоелектротехника „Акад. Сергей Павлович Корольов” в родния си град. Следва в Софийския университет „Свети Климент Охриски”, специалност „Математика“, а след това придобива и следдипломна квалификация по „Мениджмънт в образованието”. От 1995 год. до 2018 год. е преподавател по математика и директор на едно от най-елитните училища в столицата - Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски”.

 

Носител е на множество отличия, сред които „Почетен гражданин на Европа“ за 2017 гододина, „Почетен знак на град Дупница“ за 2018 година, Почетното отличие на Министерство на образованието и науката „Неофит Рилски”. Носител е на званието „Директор на годината” от националния конкурс „Учител на годината” за 2016 година. Получил е още множество грамоти, а благодарение на работата му ръководената от него гимназия е спечелила безброй призови места в олимпиади и научни състезания в страната и чужбина.

 

Антони Стоянов е наследник на стара семейна традиция, при която просветата винаги е била висша ценност. Математикът е четвърто поколение учител и директор/ръководител в образователната система. Неговият прадядо Георги Величков е един от първите приемници на делото на Христаки Павлович – Дупничанин и Неофит Рилски от епохата на Възраждането. Мнозина дупничани пък си спомнят неговата майка, легендарната учителка по литература от ПГ „Христо Ботев“ Агница Георгиева (Гичка), която е работила като инспектор в Регионалния инспекторат по образование в Кюстендил. Баща му Милчо Спиров също е бил учител, директор на Селскостопанския техникум в Кочериново и на Земеделската гимназия в Кюстендил, автор на учебника по овощарство за всички училища в България. Днес Антони Стоянов е достоен наследник на семейната традиция. Като директор Стоянов превръща елитната СМГ в „лаборатория за откриване и развитие на таланта“ (по мнението на университетски преподаватели). Самият той е известен като откривател на математически таланти. Ученици, учители и родители са възхитени от подходите и методите за стимулиране и мотивиране, които прилага в обучението. След като получава наградата „Почетен гражданин на Европа“, дава интервю, в което критикува образователната система и сигнализира за нередности в управляваното от него училище, властта „отвръща на удара“ и Антони Стоянов е свален от директорския пост. Вече две години той се бори срещу тази несправедливост и все още не е получил възмездие, но остава верен на позициите си.

 

С този солидно натрупан авторитет Антони Стоянов сега търси доверието на своите съграждани в Дупница като кандидат за общински съветник. Част е от гражданската квота в листата на БСП. С него разговаряме  за личната му мотивация да се включи в предизборната кампания, за отношението му към политиката и  какво и как може да се промени в общинската образователна система.

 


Г-н Стоянов, участието Ви в настоящата предизборна кампания е Вашият първи опит в политиката. Защо решихте да направите тази крачка и лесно ли взехте решението за това?

 

Винаги съм мечтал да направя нещо за моя роден град. Въпреки че 23 години преподавах математика и ръководех Софийската математическа гимназия (вж. http://kanal3.bg/video/10001-%20Intervyu-s-Nadelina-Aneva%20%253A-Razgovor-s-direktora-na-Sofiyskata-matematicheska-gimnaziya-Antoni-Stoyanov), винаги мисълта ми е била за Дупница. Тук живеех почти постоянно, тук учеше синът ми от 1-ви до 12-ти клас. Тук посетих първите открити уроци на покойната ми майка - легендарната учителка от ПГ „Христо Ботев“ Агница Георгиева (Гичка). Тук в Техникума по механоелекротехника направих първите си опити да преподавам , въпреки че бях ученик. Дупница е в моето сърце и желая да направя нещо, за да върнем блясъка на града от миналото.Чаках предложение от някого, който има подобно мислене.

 

През месец август ми позвъни моят съсед д-р Иван Ибришимов и ме покани на среща. Той ми разказа за виждането на БСП -Дупница относно бъдещето на града и ме покани да участвам като кандидат за общински съветник от гражданската квота на тяхната листа. Хареса ми предложението, но казах, че ще си помисля 10 дни, защото не искам да взимам прибързани решения. Обмислях дълго, тъй като разбирах, че поемам голяма отговорност, но го взех и ето ме сега в листата на БСП под номер 110 за преференциите.

 

Все по-трудно е на политиците да спечелят доверието на гражданите. Какво е Вашето гражданското отношение към политиката и политиците? Има ли основание тезата на Алековия герой Бай Ганьо, която поддържат мнозинството българи, „всички са маскари“?

 

Според мен доверието не трябва да се печели, а да се изгражда. С тезата „всички са маскари“  заедно със сухото горим и мокрото , т.е. унищожаваме това, което има живот. Смятам, че трябва да отделим доброто дърво от лошото дърво, защото всяко дърво се познава по плодовете. Със семейството ми винаги гласуваме на избори. Да се гласува е изключително важно.

 

Доказали сте Вашите мениджърски способности в областта на образованието. Как ще приложите опита си в Дупница, ако бъдете избран за общински съветник?

 

Ще генерирам идеи, подобни на тези, които съм виждал да се реализират пред очите ми в гимназията, която управлявах. Като директор направих Софийската математическа гимназия номер 1 в България и топ 5 в света. Моят девиз е „Доброто е враг на най-доброто“, а Дупница заслужава най-доброто.

 

 

Познавате ли добре състоянието и проблемите на общинското образование в Дупница? Имате ли конкретни идеи и предложения, свързани с развитието в тази сфера?

 

Най-големият проблем за мен, като шесто поколение гражданин на Дупница, е бягството на 200 до 300 деца ежегодно за Благоевград и София в системата на средното, а вече и в основното образование. Та това е почти едно училище! Трябва да се види какво търсят децата и родителите им извън Дупница и с помощта на директорите, общината, гражданстовто и бизнеса да направим по-добри предложения от Благоевград и София.Това ще стане трудно, защото „ново вино не се налива в стари мехове“. За новото вино ще ни трябват „нови мехове“.

 

Образованието беше една от горещите теми в предишния общински съвет. Люти спорове предизвикваха проблемите с ромската сегрегация в някои учебни заведения, демографската криза и делегираните бюджети, които поставят училищата в условията на война за деца. Оцеляването на училищата в селата, а дори и на някои в града става все по-трудно. Тези проблеми така и не бяха решени и ще бъдат на дневен ред и през следващия мандат. Какви са Вашите виждания по тях? Голямо предизвикателство ли са те за Вас или по-скоро има прости и лесни решения?

 

Не трябва училищата да се бият за деца. Акцентът  трябва да бъде в това да си върнем тези 300 деца от Благоевград и София. Тогава ще има достатъчно деца за всички училища. Помня, че по мое време 5 до 10% от учениците в техникума идваха от цяла Югозападна България. Защо ? Защото качеството беше водещо, а не бройката на учениците. С качеството не трябва да се прави компромис. Предизвикателство на всеки математик е да търси ясно, точно, кратко и красиво решение на задачите. Смятам, че с подходящ екип бихме се справили и решили всяка трудна задача, особено ако успеем да изгоним Киряк Стефчов от българското образование , поне на общинско ниво. Когато се опитах да го посоча къде се крие на национално ниво, той успя да се замаскира и скрие. Засега.

 

Знаете, че бизнесът е в криза за квалифицирани кадри. Какво Ви е мнението за местните професионални училища, способни ли са да отговорят на търсенето на пазара на труда, какви са полезните ходове в тази ситуация?

 

Да, мисля, че професионалните училища могат да се справят. Но и бизнесът трябва да инвестира в това дело. Не може да се чака наготово. Например в моята работа като директор аз канех хората от ИТ фирмите като SAP , TRIDER.BG, MUSALA SOFT и др. Те участваха в разработването на концепция за обучението по ИТ и информатика според нуждите на тези фирми. Децата започваха още от 5 клас да изучават C++, но когато излизаха от средното образование, ги приемаха на работа с европейски заплати, като си учеха едновременно с това задочно в Софийския университет, Техническия университет и др. По този начин успях да спра 20-30% от бягството им към Терминал 2. Фирмите помагаха реално - инвестираха хиляди левове, като направиха два клуба за LEGO-роботика и класическа роботика (вж. http://www.smg.bg/news.php?id=388 ), спонсорираха състезания по математика, информатика и роботика. Направиха стажантски програми за учениците, които започваха работа при тях паралелно с училището. Ако стана общински съветник (пък и да не стана), съм готов да съдействам на общината за връзка с такива ИТ фирми, за да може това да се случи и в Дупница. „Който търси - намира, който иска - ще му се даде и на този, който хлопа - ще му се отвори“.

 

Обичайно не само в Дупница, но и в други градове в провинцията кандидатите за местна власт обещават разкриване на висше учебно заведение. В действителност възможно ли е във всеки град да има ВУЗ, при положение че националната политика е насочена по-скоро към свиване на бройката им?  В частност Дупница не успя да запази Учителския колеж, затрита бе една традиция в областта на подготвянето на педагогически кадри, която датира и отпреди създаването на този институт. Какъв е шансът отново да имаме подобно училище?

 

Вие го казахте точно! Традицията в областта на подготвянето на педагогическите кадри в Дупница идва още в 19 век. Преди около 5 години в библиотеката на Рилския манастир имах невероятната възможност и изживяване с моите ръце да докосна книга, писана и рисувана лично от Неофит Рилски. Там той пишеше, че преди още да се открие Априловската гимназия в Габрово, на която той става първият учител , в град Дупница е съществувало педагогическо училище с преподавател Христаки Павлович (преди да отиде в град Свищов). Един от бившите заместник-министри на образованието, веднъж ми подхвърли на шега: „Антони, как е Дупница – центърът на просветата?“. Отговорих му, че е познал, защото в началото на 19 век Дупница наистина е била център на просветата за разлика от София по това време. Но сега е 2019г. Мисля, че е рано да говорим за ВУЗ в Дупница. Кой ще учи в него, след като в национален мащаб кандидат-студентите са по-малко от местата, които се предлагат. Висшето образование в България трябва да се реформира основно (т.е. да се опрости и да се направи практично). Бил съм в много от топ университетите в света от бръшлянена лига. Силно бях впечатлен от университета YALE в град Ню Хейвън. Там университета беше завзел целия град. Ако се продава някоя сграда , болница или стадион, всичко се купува от университета, т.е. образованието доминира. При нас е обратното – масово сградите на образованието се изоставят на произвола. Имам страхотна опростена идея за придобиване на учителска правоспособност в областта на природните науки (това, което най-много се търси в момента). Практична и ефективна концепция, която е по подобие на някогашния учителски институт, но смятам, че на този етап Киряк Стефчов на национално ниво би ни попречил. Пробвал съм да я предложа на високо ниво, но срешнах яростна съпротива. Без МОН няма как да стане...Сега, за да станеш учител по математика например, трябва да учиш 4 години, да инвестираш хиляди левове, а реално от 3 до 5 % от наученото ще ти трябва в практиката като учител. Отделен е въпросът с каква стартова заплата започваш. Купищата бумащина , които те очакват и т.н....

 

На първо време трябва да си съберем децата от Благоевград и София, пък после ще решим. Другото реалистично предложение, което е част от програмата на БСП, е откриване на фармацевтичен колеж в Дупница – идея, която е разработена и е на финална права. Съгласувана е дори с МОН. Чудесно!

 

Какво от възрожденския дух на образованието е загубено и бихте искали да се възстонови, възможно ли е в днешните условия?

 

Представям си св. Паисий Хилендарски, облечен в съвременни дрехи, влиза в МОН да предложи нещо в духа на „История славянобългарска“. Виждам как веднага две-три чиновнички от администрацията го молят учтиво да излезе и да си изпрати въпроса по интернет. След известно време получава отговор „НЕ МОЖЕ“ . Разбира се, отговорът е „облечен“  в съответствие с нормативните документи. Законът за образование след Освобождението е бил един лист, а сега са над 10 хиляди страници (включително с подзаконовите рамки, различните стандарти, стратегии, алгоритми, конвенции и т.н. и т.н...). Когато похвалих една управителка на голяма ИТ фирма, че направи смело изказване във възрожденски дух и й казах между другото, че е реформатор в образованието, получих отговор: „Да, ама спирам“. Учудих се защо, а отговорът беше че „реформаторите ги горят на клада“.

 

Вие сте четвърто поколение учител, имате много награди за професионалните си постижения. Чувствате ли се като съвременен будител?

 

На 24-май изнесох речта пред паметника на „Св.св. Кирил и Методий“ до Народната библиотека в София , която бе излъчена пряко по БНТ 1 .В нея изказах виждането си за историческото минало, сложното настояще и не много ясното бъдеще на българското образование. Моля вижте я: https://www.youtube.com/watch?v=RNShynq8Qts&feature=youtu.be

 

Въпреки всички признания, които имате, като директор на СМГ сигнализирахте за нередности в училището, но вместо да бъдат отстранени, бяхте уволнен? Български „патент“ ли е това или хората с позиция и чувство за справедливост не са желани никъде по света?

 

След най-голямата ми възможна награда - „Почетен гражданин на Европа“ за 2017г., получих огромна доза завист от моите колеги и началници. Просто чакаха удобен момент, за да я изсипят върху мен. Това се случи след мое интервю по телевизия “BG on Air”(вж. https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/71731-direktorat-na-smg-antoni-stoyanov-stana-evropeyski-grazhdanin-na-godinata ), където критикувах слабите места на образованието. След това получих обаждане по телефона от много важен човек, който ме предупреди, че съм прекалил с критиките и да очаквам „империята да отвърне на удара“. Моят дядо Георги Георгиев  (Джората) - един от първите кинооператори в Царство България, заедно с неговия приятел от детинство, н.а.  Лео Комфорти са ходили да откриват първите кино салони ( модерни театри) по градовете на България. Той ме научи на любов към киното. Любимият ми филм е „Граф Монте Кристо“ по книгата на Александър Дюма. Любимата ми част е, когато главният герой  Едмон Данте е хвърлен без никаква вина в замъка „Ив“, но той не губи надежда, а дълбае  по стената надписа „Бог ще ми даде справедливост“ и така и става. Ето че не е български патентът. Търся справедливостта и след като до този момент и съдебната система не ми я дава, пак казвам заедно с Данте: „ Бог ще ми даде справедливост“. В  последното ми интервю по БТВ Цветанка Ризова ме попита –„ Сега ако се върнете във времето назад и знаете какво ви очаква, бихте ли уволнили отново тази служителка?“ . Отговорих: “Да“, пък после, ако искат и пет пъти да ме уволнят“ , защото това е истината (вж. https://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/antoni-stojanov-vsichko-sam-napravil-za-blagoto-na-uchilishteto-i-dobroto-na-decata.html).

 

 

Уязви ли Ви това, което се случи и Ви се случва (тъй като все още се борите за справедливост) или по-скоро Ви направи по-силен?

 

Да, два-три месеца не знаех къде се намирам, но после продължих да се занимавам с това,  което мога - да откривам, мотивирам и изграждам математически таланти от най-малка възраст ( 2-3 клас). Засега предимно в София, но бих го направил и тук, в Дупница.

 

На финала на нашия разговор ще Ви върна към местните избори в Дупница. Защо да гласуваме за Първан Дангов и кандидатската листа за съветници на БСП?

 

Винаги съм бил аполитичен, но много от хората, с които се запознах от листата на БСП - Дупница, са истински социално настроени хора, а и много от тях са безпартийни като мен. Програмата на БСП е ясна, реалистична и правилната за развитието на града. Сигурен съм, че ще бъде възможно нейното реализиране. В областта на образованието се запознах с разработката на идеята за фармацевтичен колеж. Тя е на финалната права, има съгласуваност и от МОН.Чудесно! Има план за пускане в експлоатация на ученическия басейн в СУ „Св. Климент Охридски“, построяването на физкултурен салон за гимназия „Христо Ботев“ и т.н. Те мислят за обикновения човек с неговите трудности и неволи. За социално слабите – социална трапезария. За младите семейства – подпомагане на тези с репрудоктивни проблеми и отглеждането на децата им в града заедно с финансови стимули, за работещите - развиване на средната бизнес класа, за учениците с изявени дарби - система за стимулиране и мотивиране чрез стипендии и награди. Те са против Инстанбулската конвенция заедно със съпътстващите я идеологии и стратегии – всеубийци на българските семейни ценности. Подкрепят традиционното семейство, съставено от мъж и жена и т.н и т.н.

 

През първия  мандат на Първан Дангов бях склонен да го критикувам, защото не виждах да се реализират в града големи "строителни проекти“. Но истината е, че хората живееха по-добре, въпреки  че по негово време бяха изплатени всички огромни заеми на общината, наследени от предходните кметове. Лесно е да вземеш заем, да направиш нещо голямо и да се биеш в гърдите, а пък следващите управления да му мислят как ще го изплащат. Дангов постъпи като истински стопанин на града, не взе популистки нови заеми, за да направи впечатление, заздрави финансовото състояние на общината и даде възможност за развитието на града през следващите управления. В личен план познавам д-р Дангов от следната житейска ситуация: през 2010-та любимият ни 10-годишен котарак Томи след битка в Градската градина, бе тежко ранен , получи абцес, поду се и бе пред умиране. Заведохме го при д-р Дангов, който с голяма любов и загриженост (без да се познаваме) направи операция и много точно ни обясни как да продължим лечението. Благодарение на това Томи доживя до 15 години (рекорд за мъжките котараци). Идеите му  не са грандомански, а реалистични и стигат до всеки отделен човек с нужното уважение и загриженост към него. Аз ще гласувам за Първан Дангов с бюлетина номер 56 в интегралната бюлетина!

 


КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ СА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ!

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.