Преображение Господне - божествена промяна, нова надежда, възраждане на духа

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата.

 

Българската православна църква днес отбелязва един от 12-те най-големи празници - Преображение Господне. Чества се още от първите векове на християнството и е свързан с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките Му ученици. Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания. Според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си.

 

За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Яков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина.

 

Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“

 

При тези слова Свише, апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил до учениците Си и казал:“Станете, не бойте се!“ Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

 

За християните празникът Преображение носи божествена промяна, нова надежда, възраждане на духа.

 

Ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.

 

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стока.

 

Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност, женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.

 

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата. И в морето водата “се обръща”, става по-студена и студените течения се засилват покрай брега. Дните видимо започват да намаляват, очаква се захлаждане.

 

Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.

 

Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

 

Все още не са приключили Богородичните пости, но в чест на празника се разрешава риба.

 


Източници: dolap.bg, dnes.bg