20 дупничани станаха част от най-големия поклоннически поход по пътя на мощите на св. Иван Рилски

За съжаление, именно в Дупница - градът, който е най-тясно свързан исторически и духовно с Рилския манастир и който е приел св. Иван Рилски за свой закрилник, националният поклоннически поход „Светият път“ не се превърна в обществено и значимо събитие. Докато във всички останали десетки населени места поклонниците бяха посрещани изключително радушно, с организирани церемонии по стар български обичай - с питка, поднесена от момичета в народни носии и тържества, в Дупница такава организация нямаше. На инициативата обърнаха гръб и светската, и духовната власт в общината.
Снимки: Камертон

 

20 дупничани се включиха в националния поклоннически поход „Светият път“ по стъпките на монашеската процесия, пренесла преди 550 години мощите на св. Иван Рилски от старата ни столица Търново до духовната ни столица Рилския манастир. Местните поклонници, повечето от които членове на ТД „Рилски езера“, се включиха в шествието по пътя от село Дрен до Дупница, а малка част от тях вървяха и по Бели път до крайната цел – Рилската света обител.

 

Сред дупничани бе Янка Марушева. Мотивът, с който тя се включи в похода, трогна изключително поклонниците. Янка премина 30 километра от маршрута в памет на своя съпруг Евгени Марушев. Възстановяването на поклонничеството по Бели път, както това се е случвало допреди 70 години, е била най-голямата мечта на покойния дупнишки общественик, сподели Янка Марушева.

 

Местните поклонници бяха приети от всички в групата изключително радушно. С тях участниците в процесията станаха близо 50 души. Сред дупничани бяха Сотир Николов, Петър Алексиев и Иван Райнов от ТД „Рилски езера“, които бяха водачи на шествието още от с. Кладница, като предварително бяха помогнали и за маркировката до Дупница.

 

Първият храм, в който влязоха дупничани, беше църквата „Св. Преподобна Петка“ в село Дрен. Там отец Георги Георгиев отслужи литургия, а след това новодошлите се докоснаха до плащаницата на св. Иван Рилски, която бе предоставена специално за похода от Курилския манастир. Преминавайки през селото, ранобудните жители посрещаха с усмивка поклонниците,  докосваха се до носения от тях кръст и им пожелаваха успешно завършване на похода.

 

 

Вървейки през Верила планина, шествието стигна до дупнишкото село Тополница. Там, благодарение на клисарката на църквата „Св. Никола“ Елена Терезова, поклонниците се събраха под дебелата сянка в черковния двор, за да отпочинат. Поклонниците бяха много впечатлени от архитектурата на един от най-уникалните дупнишки храмове, за който се смята, че е дело на прочутия възрожденски майстор Миленко. За съжаление, оказа се, че ценните стенописи в черквата, датираща от 1856 година и изписана от известния галички зографски род Минови, са почти съсипани.

 

 

Най-тъжното пък е, че повече от 30 години там не е отслужвана литургия. Последният път, когато в красивата черква е влизал свещеник, е било през 2006 година за отслужване на водосвет. Клисарката Елена Терезова разказа, че преди тя да поеме грижата за храма, години наред той е бил отварян само за големите празници Великден, Рождество Христово и Успение Богородично.

 

 

В момента църквата се отваря за миряните всяка неделя, както и за празници и погребения. Местните жители обаче искат  божия дом да бъде достъпен всеки ден. Надяват се поне на дискове с черковна музика, каквито им били обещали от Архиерейското наместничество на Дупнишка духовна околия, но са ги „забравили“. Купеният преди години касетофон само събира прах, а местните влизат в храма, само за да запалят свещ и да се помолят. „Искам да стане действаща черква. Аз не се страхувам като казвам това, заставам с името си и искам архиерейският наместник отец Георги Паликарски най-накрая да ни обърне някакво внимание“, заяви пред „Камертон“ Елена Терзиева.

 

Походът продължи през планината и след няколко часа поклонниците стигнаха до село Яхиново. Там живее отец Паликарски, но  само един мирянин чакаше шествието, за да отдаде почит на светеца. Местните поклонници се натъжиха, но останаха с надежда, че в Дупница процесията ще бъде посрещната подобаващо. За съжаление, това не се случи.

 

Именно в Дупница - градът, който е най-тясно свързан исторически и духовно с Рилския манастир и който е приел св. Иван Рилски за свой закрилник, националният поклоннически поход „Светият път“ не се превърна в обществено и значимо събитие. Докато във всички останали десетки населени места поклонниците бяха посрещани изключително радушно, с организирани церемонии по стар български обичай -  с питка, поднесена от момичета в народни носии, в Дупница такава организация нямаше. На инициативата обърнаха гръб и светската, и духовната власт в общината.

 

 

Пред църква „Св. Богородица“ в града поклонниците изпяха тропар на светеца и се отправиха към площад „Свобода“. Никой не посрещна шествието пред сградата на общинска администрация. Припомняме, че голяма делегация от Дупница, в която участваха депутатката Радослава Чеканска и зам.-кметът Крум Милев, беше в София през февруари за учредяването на Инициативния комитет на „Светият път“. Затова и се очакваше поне официалните лица да покажат уважение към инициативата, организирана в почит на покровителя на Дупница. Но най-голямата неприятна изненада дойде в централния катедрален храм „Св. Георги Победоносец“, където нямаше нито един свещеник. Поклонниците сами с отец Давид Йовчев, който придружаваше шествието, четоха акатист на свети Иван Рилски. Пред „Камертон“ отец Паликарски заяви, че причината да обърне гръб на инициативата е, че организаторите не са се свързали лично с него, а само с общинското ръководство. Обиден, че не е уважен, се отказал да организира посрещане, въпреки че силно подкрепя идеята „Светият път“.

 

 

Друга изненада беше и липсата на съдействие от полицията за ескорт на шествието  с обяснението „липса на достатъчно ресурс“. Поради това щеше да стане сериозен инцидент при пресичане на главна улица заради нетърпелив шофьор. Поклонниците бяха принудени да преминат през второстепенните улици на града. Пред параклиса на светеца в Парка чакаха около 30 души, а постепенно се събираха и други миряни. Там поклонниците получиха безплатна вечеря от Община Дупница. Заедно с безплатния транспорт до село Дрен по-рано, това бяха двете инициативи, с които Община Дупница се включи организационно в „Светият път“.  

 

 

 

В парк „Рила“ поклонническата група нощува, сутринта бе прочетен акатист на светеца и след това походът продължи към параклиса  „Св. Марина“. Оттам процесията пое по легендарния Бели път и стигна до параклис „Св. Георги“ на 20 минути от град Рила.

 

Към "Св. Марина" и легендарния Бели път

 

Там, за разлика от Дупница, поклонниците бяха тържествено посрещнати от над 25 членове на местното туристическо дружество.  В самия град Рила пък бе организирано празнично посрещане, в което се включиха десетки рилчани. Поклонниците посетиха средновековния храм „Св. Архангел Михаил“, където се бяха събрали още миряни. А когато запя и църковният хор, участниците в шествието се просълзиха.

 

 

Иконом Стефан Костов извърши вечерня и разказа за историята на църквата и за уникалните й стенописи. Показа на поклонниците и централния храм „Св. Николай Мириклийски Чудотворец“. Така, зарадени с нови сили, те продължиха към местността „Жабокрек“, където пренощуваха на палатки. Оставаха 18 км до Рилския манастир, докъдето шествието бе ескортирано от патрулка, осигурена от полицията в Рила.   

 

В Рилската света обител процесията влезе през Дупнишката порта. Това беше най-щастливият момент за поклонниците. Крайната цел вече бе достигната и за първи път се усети едно общо облекчение. Събитието с пренасянаето на мощите на преподобния бе повторено както преди 550 г. Поклонниците изпяха тропар на св. Иван Рилски. Посрещнаха ги всички свещеници и храмови служители, както и лично игуменът на манастира, който силно подкрепя „Светият път“.

 

На влизане през Дупнишката порта, която е главният вход на Рилския манастир

 

Като начало е толкова похвално за миряните, защото инициативата произхожда от тях. „Светият път“ е много хубаво нещо, защото говори за отношението им към светеца. Трябва да отбележа, че тази година на 1 юли, на празника на преподобия, имаше в църквата на Рилския манастир много малко хора. Той е най-големият ни светец, най-изявеният сред българския народ. Неговият култ не трябва да бъде популярен само информацинно, а почитта към него трябва да се проявява именно по този начин, с подобни инициативи. Затова толкова много ни радва сега този поклоннически път. Хората по този начин още повече се привързват към светеца, вярата и църквата. Така всички ние ще берем плодовете. Молитвата винаги допринася за обединението. Надяваме се, че и догодина ще съществува и ще се превърне в мащабно събитие. Вероятно ще обедини и всички православни народи, но първо трябва да забравим за Балканския синдром, който много ни разединява. Трябва да минат много години, за да се случи“, каза отец Макарий Чакъров, който обичайно разговаря  с медиите от името на игумена Евлогий Адрианополски и Светата обител.

 

Кулминацията на шествието бе поклонението пред нетленните мощи на светеца. Бе поставен памук, престоял при мощите, за който се вярва, че лекува и всеки един участник можеше да си вземе от него. След тържествените слова на организаторите Евгени Коев и Паскал Пиперков всички се разплакаха от радост за завършената мисия.

 

Мощите на св. Иван Рилски

 

Същия ден поклонниците посетиха гроба и пещерата на св. Иван Рилски. След нощувката в манастира се отлужи утриня от отец Макарий Чакъров. Така приключи първият по рода си национален поклоннически поход „Светият път“, който има амбицията да се превърне в българското „Ел Камино“, а Дупница има шанса да стане част от него.