In memoriam: Арх. Милчо Сапунджиев - автор на едни от най-емблематичните сгради в Дупница

На 12 юни 2016 година ни напуска легендарният архитект Милчо Сапунджиев. На него дължим днешния архитектурен облик на централната градска част на Дупница и неслучайно той е почетен гражданин на общината още от 1975 година. Въпреки това за смъртта му преди три години в родната му Дупница почти никой не научава, а паметта му и досега не е почетена.
Снимка: podtepeto.com

 

На 12 юни 2016 година ни напуска легендарният архитект Милчо Сапунджиев. На него дължим днешния архитектурен облик на централната градска част на Дупница и неслучайно той е почетен гражданин на общината още от 1975 година. Въпреки това за смъртта му преди три години в родната му Дупница почти никой не научава, а паметта му и досега не е почетена. Това оценява като голям пропуск и Анелия Геренска, директор на Историческия музей в Дупница, чиято администрация се помещава в една от най-емблематичните сгради на арх. Сапунджиев, не само за Дупница, но и в национален мащаб. Това е бившият Младежки дом.

 

Сградата, която тази година навършва точно 40 лета, е първата и единствена в България, изградена по метода на вантовата конструкция. При този метод тежестта на сградата се поема изцяло от специални стоманени въжета. Изборът да експериментира с новаторския способ се обуславя най-вече от стръмнината на терена, който е с диневилация от 70 метра. От друга страна, визията на сградата трябвало да напомня и да символизира младежкия полет и дръзновение.

Снимка: socbg.com

 

Въпреки че зданието със своята уникална архитектура става една от емблемите на Дупница, арх. Сапунджиев търпи през годините много упреци за нея. Именно т.нар. метод на вантовата конструкция щеше да стане причина за събарянето на Младежкия дом. Идеята се обсъждаше усилено от общинското ръководство в мандата на кмета Атанас Янев. Като мотив се сочеше, че сградата е опасна – въжетата щели да се скъсат и всичко да рухне, слух, който върви още от построяването й. Друг мотив бе, че сградата е нефункционална. За щастие, на косъм се размина унищожаването на поредната сграда с архитектурна и историческа стойност. Днес няма опасност от умишлено събаряне на Младежкия дом, дори се обсъжда обявяването му за паметник на културата. Състоянието му обаче все повече се влошава заради забавянето на ремонтните дейности по проекта, изготвен още в края на мандата на кмета Янев.    

 

След откриването на Младежкия дом в Дупница под ръководството на арх. Сапунджиев започва и реконструкцията на градския център и благоустрояване на градския площад и пространството около него. Извършено е голямо проучване и е вложен много труд, за да имаме днешното оформление на центъра на града. В началото на юли 1978 г. е одобрен идейният проект за дом-паметник на Дупнишката комуна, който е включвал  на преден план сграда на ГК на БКП на 4 етажа, второ четириетажно тяло за кабинети на Градския народен съвет, вляво зад него е предвиждано да има ниска част за концертна зала с 600 места, а в дъното на комплекса да се намира градския музей с родната къща на Станке Димитров-Марек. Архитектурният замисъл е трябвало да напомня на близкия Рилски манастир, с общ вътрешен двор.

 

Снимка: Община Дупница

 

На 06. 11. 1981 г. е направена първата копка за реализирането на този проект и през лятото на 1985 г. е завършена предната му част, в който са били настанени ОбК на БКП и другите масово-политически организации. От 1990 г. там се помещава Община Дупница. Второто четириетажно тяло с решение на Общинския съвет от ноември 1991 г. бе преустроено за медицински кабинети за нова поликлиника, открита през пролетта на 1995 г. Ниската част, която е предвидена за концертна зала,  не е била построена. В дъното на комплекса построената ниска част, вместо за исторически музей, е дадена за сграда на „Балканбанк“. В момента там се помещава партийният офис на ГЕРБ, а останалата част се отдава за търговска дейност – ресторант, фитнес, магазини и др.

 

Под ръководството на арх. Милчо Сапунджиев е проектирана и построена и почивната станция на ТЕЦ „Бобов дол“ в местността Вангелова чешма, както и тази на „Енергоремонт“ в курортното селище Паничище.

 

Въпреки че е роден в Дупница и до края на живота си той остава свързан с града и емоционално, и в професионален план, арх. Милчо Сапунджиев през по-голямата част от живота си живее и работи в Пловдив. В града под тепетата го води професионалният му път след дипломирането му в архитектурния факултет на Държавната политехника в София. От февруари 1956 г. до края на 1958 г. арх. Сапунджиев е работил по изграждането на Димитровград. От 1959 г. по препоръка на негови колеги състуденти е започнал работа по разширяващата се по това време Проектантска организация в гр. Пловдив заедно със съпругата му арх. Мария Кръстева. В края на 1963 г. арх. Милчо Сапунджиев с проф. Иван Татаров и още седем архитекти са организирали Проектантско бюро в гр. Пловдив. Там дупничанинът се превръща в един от знаковите архитекти за града.  Арх. Сапунджиев е автор на екстравагантните и за времето си, а и днес сгради на Дома на науката и техниката, бившият Партиен дом, нереализираният проект за Музей на тракийското изкуство и много други.

 

Колаж: Камарата на архитектите в България, регионална структура в Пловдив 

 

За огромните заслуги като архитект проектант и ръководител на пловдивската проектантска организация, където работи до лятото на 1992 г., арх. Милчо Сапунджиев е носител на високи държавни отличия - ордени и медали. През 1975 г. е удостоен със званието „Заслужил архитект“, „Почетен гражданин на гр. Станке Димитров“, а на 24.05.1990 г. – „Почетен гражданин на гр. Пловдив“. През 2004 г. по повод празника на Дупница арх. Милчо Сапунджиев е удостоен с ежегодната награда на Община Дупница – плакет с лика на свети Иван Рилски и парична сума от 200 лв. През 2012г. доайенът на архитектурната гилдия в Пловдив взима последната си голяма награда - за новата сграда на Административния съд. Той, заедно с арх. Димка Танева, получават наградата „Пловдив” за архитектура, за реконструкцията на бившето Руско консулство, изградено по техен проект.

 

Арх. Сапунджиев е роден на 21 април 1930 година в Дупница и умира на 86-годишна възраст в Пловдив, където е погребан.

 


 

Източници:

„Енциклопедия на 100 известни дупничани“, доц. д-р Алекси Тасев;

 

„Видни дупничани през XX век (стопански дейци, архитекти и строители)“, Иван Хаджийски

 


Последвайте страницата на КАМЕРТОН във Фейсбук.