Празнуваме Възнесение Господне - Ден на Спасителя

С възнесението Си Иисус завършва делото на спасението
Снимка: Камертон

 

На четиридесетия ден след Възкресение Христово Българската православна църква чества един от 12-те големи празници Възнесение Господне, наричан още Спасовден. При възнесението си Христос се срещнал за последен път със своите ученици, за да им даде напътствията си за разпространението на вярата по света.

 

Божият син събрал апостолите на Елеонската планина. След като ги благословил с вдигнати ръце, Спасителят се отделил от тях и се възнесъл към небето. Пред учениците се явили два ангела в бели дрехи и им казали, че така, както Христос се възнесъл към небето, така ще се върне, за да съди живи и мъртви. Мястото, от което Исус се възнесъл, мигом се превърнало в свещено. Там Света царица Елена заповядала да се изгради храм, който по-късно бил разрушен от сарацините.

 

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завършва делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.

 

В народния календар Възнесение Господне се чества с много тържественост. На много места в страната се правят курбани за здраве и плодородие. И до днес хората вярват, че дъждът на Спасовден е благодатен и всяка капка носи жълтица.

 

Храмов празник имат черквите в дупнишките села Бистрица и Крайници. Тържествена служба се отслужва и в параклиса „Св. Спас“ в Дупница.

 

На Възнесение Господне професионален празник честват хлебопроизводителите, сладкарите и шофьорите.