Цветница – празник на надеждата, любовта и цветята

Отбелязваме тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки, а заедно с това празнуваме възраждането на природата за нов живот.
Снимка: Александър Попов

 

Седмица преди най-светлия християнски празник Възкресение Христово българите отбелязват Цветница. Този много цветен празник, наричан още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден, е семантично свързан с великденската обредност и езическите престави за възраждането на природата и обновяването на целия космос. Затова и ритуалите в него са своеобразна молитва и благословия за здраве, благополучие и късмет.

 

Цветница е посветена на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя.

 

 След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

 

Обикновено на Цветница се изпълнява последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

 

Днес имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.

 


Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.