Завръща ли се наистина питащият репортер?

Надяваме се, че тенденцията в националните медии е истинска и тя да „зарази“ гилдията в провинцията. Засега обаче тук „оръдията на труда“ на репортера - диктофонът и микрофонът, са излишни.
Снимка: dw.com

 

Наскоро пиар експертка анализира, че охраната на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев целяла да го пази от журналистите. Завърнали се репортерите, които задават въпроси и охраната е мярка да го брани  от тях. За първи път от много време някой от властта се чувства застрашен от журналистите. Любопитно е КОЙ развърза каишката на питащите репортери, някои от които се държат като ощипани невести и засегнато се обясняват, че ниКОЙ не ги е активирал. Все пак, надявам се, че завръщането на питащия репортер в националните медии е истинска тенденция, която ще „зарази“ и гилдията  в провинцията.  

 

Засега обаче добрата новина е само това, че все още има репортери, които знаят какво да питат. Или по-скоро, все още има такива репортери, които знаят, че работата им се състои в това да задават въпроси. А лошата е, че скоро у гилдията няма да има и памет за подобен професионализъм. Всепризнат факт е, че новинарството, а и журналистиката като цяло, вече се свеждат  до пиар и реклама на властта и държавните институции. Затова, ако ситуацията не се промени, след смяната на сега отиващото си поколение в гилдията, питащите репортери напълно ще изчезнат. Новите просто няма от кого да се учат. Тези, които постъпват на работа днес, в масовия случай схващат задълженията си като транслатори на прессъобщения. И тук не става въпрос само за т.нар. „копи-пейст журналистика“, практикуваща се от безброй съмнителни сайтове. Става въпрос за т. нар. сериозни медии. Причините за това са известни на всички. Медиите отдавна не правят разлика между бизнес и политика (както и самите управляващи и политици), освен, разбира се, когато определят цената на услугите, които предоставят. На властта се продават малко по-скъпо. Разбира се, изключения има, но само колкото да потвърдят тенденцията.  

 

Пиша това, защото искам да ви разкажа как властта и държавните институции, разглезени от услужливи медии, възпрепятстват работата на малкото, които все още имат желание или поне правят опити да работят професионално. Смятам, че вие, нашите читатели, трябва сте наясно с наложения начин на комуникация, който досега, струва ми се, никой не е оповестявал. Поводът е, че в рамките на една седмица за втори път получаваме прессъобщение от Областната администрация в Кюстендил за предстояща  среща в институцията. Обяснява ни се, че можем да направим снимки при откриването на събитието, а след това, ако обичаме, да излезем, защото говорителката после ще ни изпрати информация. Т.е. срещите са закрити, но със снимки и избирателна информация се имитира прозрачност. И срещу това колегите отдавна не протестират. 

 

Това е комуникацията, която започна да се налага поетапно преди десетилетие и днес по този начин работят вече всички местни институции на областно и общинско ниво.  „Оръдията на труда“ на репортера - диктофонът и микрофонът, отдавна са излишни и понякога той, репортерът, няма вина за това. На служителите, които подписват декларации за конфиденциалност, им е забранено да говорят с журналисти, освен ако нямат разрешение от шефа, но и на шефа му е забранено да дава интервюта, освен ако няма разрешение от министъра. Така се стига до безумието например да не можем да вземем интервю от експерт в РЗИ, посветено на опасностите при ухапване от кърлеж. Трябва да чакаме с дни, а понякога и седмици, за да получим разрешение я от шефа на инспекцията, я от самия министър на здравеопазването. А какво остава, ако имаме по-сериозни въпроси, сами преценете.    

 

Интервю с шефа на полицията? Това е лукс за регионална или местна медия. Такова, разбира се, може да се разреши, но ще трябва да се почака и ще трябва да се направи само в присъствието на говорителката на областната полиция, която обаче е в Кюстендил и ще трябва да се съобразим с нейната възможност да пътува до Дупница.  Е, ако медията е национална, не винаги, но може да се направи изключение.

 

Интервю с директор на училище? Самият той трябва първо да докладва писмено в МОН, а министърът трябва да бъде запознат предварително с темите на разговора с журналиста и конкретните въпроси.  Ако не му изнасят, просто няма да даде разрешение за интервюто. Евентуално може да изпрати до медията някакви половинчати отговори, от които на никого нищо няма да стане ясно. Или пък, както аз имах случай със социалното министерство, информацията ще е в пълно противоречие с тази, подадена към общинската администрация. Това създава объркване и в края на краищата дезинформация и усещане за укриване на истината.                   

 

Информация от Районната прокуратура в Дупница? Никакви устни разговори с говорителя не се разрешават. Комуникацията е епистоларна - въпросите се изпращат писмено, писмено получаваме и отговорите. А те пък се свеждат до „образувано е/ не е образувано досъдебно производство“, „удължен е срокът на разследването“  и точка. Трябва да сме доволни, че от време на време на официалния сайт се пуска по някое прессъобщение за постигната осъдителна присъда от държавното обвинение.  Все пак редно е да отбележим тук, че комуникацията с говорителя на Окръжната прокуратура в Кюстендил в повечето случаи е ползотворна.

 

Интервю с кмета на Дупница?  Въпросите се изпращат предварително на кметския говорител, който ги предава на градоначалника. След това се определя дата и час за среща, но само ако въпросите, журналистът/медията са по вкуса на кмета. В противния случай следва мълчалив отказ. Затова не се учудвайте, ако някъде сте чели, чули, видели интервю с кмета, че то е в стил „Работническо дело“.

 

Подобна е ситуацията при отправени въпроси чрез говорителя на Община Дупница, на които кметството не желае да отговори. Получаваме мълчалив отказ. Така се получава в случаите, когато например въпросите  касаят публичните финанси. Единствения начин да получим отговор е по Закона за достъп до обществена информация.

 

Въпрос към заместник-кмет: „Защо закрихте редовните срещи с кметовете и кметските наместници на селата?“. Отговорът: „Е, вие от една среща си пълните страниците за цела седмица!“. Ето един откровен отговор на въпроса защо се закриват работните срещи на институциите въобще – проблемите са много и не се решават, но не са съобщени в медиите, значи не съществуват.  

 

Закриването на срещи, забрана за интервюта, превръщането на комуникацията с властта и институциите в досадна протяжна административна процедура са причината, уважаеми читатели, много от вас да да не знаят как изглежда например главния инженер на кметството, кой е и въобще има ли главен счетоводител, кой отговаря за безопасността на транспорта, екологията, чистотата, кой е шеф на охранителна полиция, на криминалистите, има ли в Дупница Комисия за защита на потребителите,  защо изглежда, че няма социални грижи. Познавате обаче пиарите на институциите – лица, натоварени уж да бъдат връзки с обществеността, а всъщност  са охрана на властта от медиите и гражданите.

 

По официални данни на НСИ около 35% от трудещите се в Кюстендилска област са заети в обществения сектор. Но ние не знаем какво работят те (не казвам, че не работят). На ръководните  и подръководните постове се сменяват лица, които понякога се маркират с прессъобщение до медиите или пък въобще не се съобщава за кадровите рокади, и толкова, последващата им работа остава скрита за гражданите.  

     

Без коментар оставям медийното поведение на депутатите и местните партийни структури, доколкото ги има. Повечето от тях не се появяват пред медиите дори чрез формални прессъобщения.  За съществуването си припомнят само преди избори.

 

В Дупница единствено открити остават заседанията на Общинския съвет и на постоянните комисии към него, но и те по закон с едно гласуване, по субективна преценка и с неясна мотивация,  могат да бъдат закрити от общинските съветници. Така се случи при обсъждането на намерението за закриване на Родилно отделение в Общинската болница.  Поради закриване на срещата не разбрахме какво е обсъждано в залата, което даде възможност удобно и лесно медиите да бъдат обвинени в разпространение на фалшива новина.

 

От поредицата куриозни случаи е посещението на заместник-министър на спорта в Дупница преди няколко месеца. Медиите разбират за това от прессъобщение на кметството след отпътуването на „важната клечка“ от града. От недоволни граждани ли го пазят зам.-министъра или от питащи репортери? Ако е второто, няма нужда. Рискът да попадне на питащ репортер е нищожна, а скоро напълно ще изчезне. Рефлексът на репортера да пита атрофира - било то заради редакционна политика, било поради липсата на ситуации да го упражнява. Но надежда има, ако обратната тенденция не е само илюзия.

 


Последвайте страницата на "Камертон" във Фейсбук.