Употребиха името и паметта на Невена за предизборни цели

И това се случва в родния й град. И да е казвала някога, че не желае да има нищо общо с Дупница, имало е защо.
Снимка: Камертон

 

В Дупница, ако някой направи нещо, друг веднага дублира идеята. После двамата (ако няма поне един разумен, който да замълчи) се карат на кой пръв му е хрумнала, а конфликтът така задълбава, че вече всички са забравили за идеята, а тя, разбира се, накрая напълно е съсипана. Това си говорехме само преди месец с човек от местна културна институция, чието име няма да цитирам, защото разговорът ни бе неформален. Но споделихме общото си мнение, че дупничани най-добре умеем да воюваме помежду си, а това е една от съществените причини за провала на редица идеи в областта на културата и не само. Не умеем също така да загърбим политическите пристрастия, поне когато става въпрос за важна обща кауза. 

 

Българинът е прословут с неумението си да работи в екип, но дупничани са „царете“ в това отношение и, сигурна съм, много съграждани ще подкрепят мнението ми. „В Дупница всеки е номер едно“, често коментират дупничани във форумите и социалните мрежи. Жалкото е, че самоосъзнаването на грешките ни не ни помага да не ги допускаме отново и отново. А може би не става въпрос точно за самоосъзнаване, а просто някои от нас забелязват грешките само у другите, но не и у себе си.

 

И ето този дупнишки „синдром“ за пореден път се проявява и дано поне тази път историята не приключи с провал. Досещате се, че става въпрос за идеята за изграждане на паметник на Невена Коканова. Щастливи сме, че публикация на „Камертон“ стана причина за обществена реакция, но за съжаление едно добро намерение набързо бе опорочено. Сюжетът е следният: инициаторът обявява публично начинанието си, друг веднага му спретва в сянка махленска интрига с политически привкус, така се появява втора инициатива за паметник на Невена, а накрая трети публично си присвоява идеята с цел предизборен пиар. Да ги пита човек, защо точно Невена и защо точно сега. Има и други „свободни“ недостатъчно почетени личности. Ето миналата година забравиха 100-годишнината от смъртта на Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме и с куп заслуги за града ни, а тази година пък се навършват 110 години от рождението на писателя Димитър Димов. Но нейсе...

 

Уж да подобрим имиджа на Дупница чрез Невена, а станахме за смях. Още веднъж доказахме, че не умеем да си почитаме значимите личности. Името и паметта на Първата дама на българското кино бе употребено с користни, предизборни цели и то в родния й град. Е, дори някога да е казала, че не желае да има нищо общо с Дупница, мисля, че е имало защо.