А какво правим с паметниците на духовните водачи на Дупница?

В контекста на днешното събитие, което постави началото на изграждане на паметник на Дупнишките барикади, питаме: А какво правим с паметниците на духовните водачи на Дупница?
Снимки: Александър Попов

 

Днес местните първенци се заеха да увековечават събитие от най-новата ни история, чиято стойност ще оценяват вероятно нашите наследници. В контекста на днешното „честване“ питаме, а какво правим с паметниците на духовните водачи на Дупница, чиято стойност на делата им отдавна е проверена от времето.     

 

 

 

В старото гробище на Дупница, което се намира в двора на черквата „Св. Никола“, лежат костите на редица духовни водачи на Дупница. Сред тях са последният български архиерей на Самоковска епархия – Ефрем Митрополит Самоковски, народният будител Димитър Бисеров – Околията – духовен апостол на Дупница и Северна Македония, основател на читалище „Зора“ – първо в Югозападна България и четвърто в страната; Никола Лазарков, от чиито записки черпим сведения за историята на Дупница отпреди и след Освобождението, Димитър Радев – един от спасителите на Самарското знаме, кметът, изградил Градската градина, депутат, активен общественик, баща на Тодор Радев – министър на просвещението (1935г.) и създател на Учителския институт в Дупница; генерал-майор Иван Радойнов - командващ VII-ма пехотна Рилска дивизия; д-р Иван Лобутов; архиерейският наместник и читалищен деец Еню Маников и редица други видни дупничани и почетни граждани на Дупница. Смята се, че тук е погребан и Апостола на свободата Георги Измирлиев – Македончето, чиято къща пред Учителския институт бе затрита напълно преди десетина години.

 

 

 

 

 

 

 

 

Светлият им дух все още е сред нас...